Тогава той забеляза добрия отец Том, който тичаше към сестра си заедно с още един свещеник. Очите на Том бяха изпълнени с такъв красив ужас. Той му се наслади и въздъхна от удоволствие. Тези проклети свещеници, какво си мислеха, че ще направят? Ще се молят, та сам да се предаде ли?
Аз ще въздам възмездие, рече Бог. Дали отец Том сега вече не мислеше за възмездие? Тази възможност му се стори забавна. Може би следващия път, като отидеше на изповед, щеше да го попита. Един свещеник би трябвало да покаже разбиране, нали такава беше работата му? Да разбере и да прости. А може би разбирането щеше да дойде заедно със смъртта. Той предъвка тази философска възможност и сви рамене. Какво му пукаше дали Томи разбира или не?
Мили боже, от много дълго време не беше се забавлявал така. А щеше да става още по-добре, стига само да съумееше да сдържа гнева си, да го контролира, да укротява звяра в себе си с обещания за бъдещото опустошение. Как смееха те дори да си мислят, че могат да го надхитрят? Невежи „мулета“, всичките до един!
Все пак трябваше да бъде предпазлив. „Изчакай благоприятния случай“, това беше девизът му. Със сигурност тези агенти ни най-малко не го притесняваха, нито го плашеха. Нали той самият беше поканил момчетата от ФБР да дойдат в Холи Оукс? Но толкова много му се искаше да бъде любезен домакин, затова трябваше да знае точния брой на гостите, които ще забавлява. Трябваше да има ядене и пиене за всички. Дали беше донесъл достатъчно експлозиви със себе си? Той се замисли за миг и след това се усмихна. Ами да, имаше за всеки.
Разбивачът на сърца винаги беше подготвен.
Неговата задача бе да елиминира колкото е възможно повече „мулета“, стига това да не попречеше на главната му цел. Мишената. Да улучи мишената и в същото време да се позабавлява по най-старомодния начин, докато доказва на света, че той е Най-висшето Създание. Никое от тези момчета на ФБР не можеше да се мери с него. Много скоро, когато станеше прекалено късно да избягат и да се скрият, те щяха да го разберат.
Той можеше да се погрижи за неприключените си сделки и в същото време да се надсмее над всички тях по националната телевизия. В най-гледаното време. Филм в единайсет.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Измина още един ден и напрежението все повече нарастваше.
На Лорен й призляваше при мисълта, че се налага да присъства на още едно такова голямо събиране. Но нямаше намерение да разочарова Мишел в една от най-важните вечери в живота й, когато щеше да се състои репетицията за сватбата й, последвана от тържествена вечеря.
След като сервираха първото блюдо, Мишел забеляза, че Лорен не е докоснала чинията си. Тя се наведе през масата и й прошепна загрижено:
— Не изглеждаш особено добре, мила.
— Добре съм — отвърна Лорен и си наложи да се усмихне.
Мишел беше на друго мнение и се обърна за помощ към Ник:
— Защо не заведеш Лорен у дома и не я сложиш да си легне — предложи тя.
Приятелката й понечи да възрази, но Мишел я прекъсна:
— Не искам да се разболееш. Утре няма да отида до олтара без теб.
Лорен и Ник се сбогуваха рано-рано с всички и поеха към дома.
Когато пристигнаха, на предната веранда ги очакваше букет от дузина рози. Ник взе вазата и влезе в къщата.
— Донесоха ги веднага щом излязохте — каза Джо.
Ник прочете картичката на глас:
— „Моля те, прости ми и ела у дома. С любов, Джоъл“.
Лорен взе вазата и я сложи на масата в трапезарията. Ник и Джо я последваха. Двамата мъже застанаха един до друг и загледаха намръщено розите.
— Ще е истинска загуба да ги изхвърля — каза тя. — Но обикновено точно това правя. Не искам да си спомням за Джоъл Патерсън всеки път, когато минавам през тази стая.
— Колко често ти изпраща цветя тоя смахнат? — попита я Ник, като се стараеше да не му проличи колко е раздразнен.
— Горе-долу веднъж седмично — каза тя. — Не иска да се откаже и това си е.
— Така значи? Ще видим тази работа. — Агентът взе вазата, отиде в кухнята и изпразни водата в умивалника, а след това пусна вазата и розите в кофата за боклук. — Той е истинска лепка, нали?
— Значи Патерсън е онзи тип от Чикаго, дето се свалял със секретарката си, докато преследвал теб, а? — попита Джо.
Тази откровена оценка на случилото се ни най-малко не я развълнува.
— Да, точно той е.
— Бих казал, че му е трудно да се раздели с теб — отбеляза Джо. — Но не се притеснявай, Ник ще се погрижи за него.
— Не — възрази тя малко по-остро. — Джоъл Патерсън е мой проблем и аз сама ще се оправя с него.