Вече го чуваше как се прокрадва по стълбите. Изскърца стъпалото, което леко бе разхлабено. Ако вече бе влизал в къщата много пъти, както смяташе Ник, престъпникът щеше да си спомни, че точно това стъпало скърца и щеше да го избегне. Дали пък Ник не го надценяваше прекалено? Все пак този човек беше предпазлив, планираше всичко предварително. Събраните за него сведения говореха за това. Действаше организирано, методично. И все пак бе вдигнал шум при влизането си в къщата. Наистина имаше случаи, когато опитни престъпници правеха грешки, също като Бънди и Донър.
В този миг задната врата се отвори, след това се затръшна. Който и да се беше изкачвал преди малко по стълбите, сега се втурна обратно. Ник чу бързи стъпки на първия етаж, след това дрезгав шепот. В къщата бяха влезли най-малко двама. Какво ставаше, по дяволите? Знаеха, че убиецът е самотник.
Долу двамата спореха, но се чуваше само приглушен шепот и Ник не можеше да разбере за какво говорят. Стояха до входната врата. Сетне единият отново се втурна нагоре по стълбите. Ник чуваше как другият обикаля долу. След това се чу трясък, може би падна ваза, последва шум от разкъсване, сякаш някой съдра нещо. Този кучи син да не разбиваше къщата на Лорен!
Адреналинът нахлу в кръвта на Ник.
Другият натрапник в момента беше на площадката. Носеше джобно фенерче. Първо лъчът му, а след това и една сянка прекосиха прага на спалнята. Човекът продължи към шкафа за бельо в коридора. Ник реши, че отива за камерата.
Джо щракна лампата в коридора, а Ник бързо пристъпи напред, за да блокира всяка възможност за бягство.
— Не мърдай! — нареди Джо и насочи дулото на пистолета си към непознатия.
Стив Бренър измъкна ръката си от шкафа и заслони очите си от ярката светлина.
— Какви сте вие, по дяволите! — извика той, като се обърна и се опита да се провре покрай Ник.
Но агентът го фрасна по слепоочието с дръжката на пистолета си. Зашеметен от удара, Бренър залитна назад, а след това премина в атака, размахвайки юмруци на всички страни. Ник с лекота избегна нападението, после му нанесе един аперкът в носа и костта изхрущя. Бликна кръв, Бренър изрева от болка, политна назад и рухна на колене. С две ръце се хвана за лицето и започна яростно да сипе ругатни.
Ник бутна Бренър на земята по корем и го задържа така, като притисна гърба му с колене.
— Имаш право да мълчиш… — започна агентът, но в този миг Джо го извика.
Ник се прехвърли през перилата, скочи на пода в предния коридор и се втурна напред. Въздухът бе наситен с острата миризма на бензин и докато стигна до средата на всекидневната, очите му се насълзиха. Видя празна туба от един галон, захвърлена на пода близо до масата в трапезарията. Розовата шаферска рокля на Лорен представляваше топка от разкъсани парцали, напоена с бензин. Ник изруга и продължи напред.
Зърна за миг профила на Лони, който сви към кухнята.
Синчето на шерифа драсна една клечка, след това запали цялата кутийка кибрит и хвърли пламтящото снопче зад себе си. Опитваше се трескаво да се измъкне. Сграбчи дръжката на вратата, но ръцете му лепнеха от бензина. При третия опит успя да я отвори. Изтича навън, спъна се на задното стълбище и се претърколи на двора. Скочи на крака и побягна към задния двор. В нощта отекна гръмкият му, налудничав смях. Знаеше, че Ник е вътре, хванат като в капан.
Подът беше хлъзгав от бензина. Огънят пламна мигновено. Лекият ветрец, навлизащ през отворената задна врата, облъхна лумналите пламъци и само след секунди къщата се превърна в пламтящ ад. Ник свърна обратно към трапезарията. Опитваше се да запази равновесие. Заслони очите си с длан, но беше толкова горещо, че не можеше да продължи напред. Навсякъде около него се чуваше пукане, пращене, съскане. Подът на кухнята приличаше на огнен вир. В един миг той се разля към трапезарията, поглъщайки всичко по пътя си.
— Лорен! — разкрещя се Ник, тичайки обратно през всекидневната.
Стори му се, че чу свистене на гуми някъде отвън пред къщата. Спря за миг до входната врата, но не я отвори, защото свежият въздух само щеше да разпали огъня.
Отправи се към Бренър, но Джо вече му бе сложил белезниците и опитваше да го изправи на крака. Арестуваният се бореше с всички сили.
— Изведи го навън! Бързо! Огънят ще ни погълне.
— Тоя кучи син — изкрещя Бренър, — по-добре да изгори!
Джо успя да изправи Бренър на крака и го избута пред себе си надолу по стълбите.
Ник влетя в стаята на Лорен. Въпреки обзелата я паника, тя вече си беше сложила дънки и мокасини, и трескаво навличаше фланелката си.