Чантата за спални принадлежности беше натъпкана догоре и поставена на леглото.
— Да вървим! — изкрещя й Ник, за да го чуе сред виковете на Бренър. — Остави я! — нареди й той, когато я видя да посяга към чантата. — Трябва да се измъкнем оттук веднага.
Въпреки това тя грабна чантата и метна дългата й дръжка през рамо. Тогава забеляза, че той е бос. Грабна и мокасините му и ги натъпка в чантата върху фотоалбума.
Ник пъхна пистолета си в кобура, тя успя да грабне от тоалетната масичка портфейла му, ключовете за колата и чантичката си. Ник не издържа и я сграбчи. Дръпна я плътно към себе си и почти я пренесе по коридора. В този миг тя осъзна целия ужас и се вкопчи в него.
Черен дим ги пресрещна по стълбите. Ник силно притисна главата й към гърдите си и продължи напред.
Лорен чуваше страховити звуци около себе си — всичко пращеше и бучеше. Климатичната инсталация в трапезарията рухна с трясък на пода и избухна. Стените се разтърсиха, подът потрепери под краката й. Прозорецът на всекидневната се пръсна и стъклата се посипаха на верандата. Огънят лумна с нова сила, разпален от вятъра, нахлул през отворената врата.
Успяха да излязат навън в последната секунда, преди да се задушат. Огнената стихия ги последва, пламъците близнаха гърбовете им. Двамата се препънаха на стълбите и паднаха на алеята пред входа.
Лорен стисна очи, защото усещаше ужасно парене. Ник се съвзе по-бързо. Зърна Уесън, който изскочи от колата си и се втурна към Джо и Бренър. Агентът и арестуваният стояха сред празното пространство до къщата на Лорен. Файнбърг все още беше в автомобила, чийто мотор работеше.
Ник се зачуди как така агентите са пристигнали толкова бързо. Той прегърна силно Лорен и я попита дали е добре.
Тя се облегна на него.
— Да — отвърна му с разтреперан глас. — А ти?
— Държа се — рече й Ник.
Тя се огледа като зашеметена. Хората от квартала се събуждаха. Цели семейства, живеещи покрай улицата, се изсипаха на верандите си или на моравите пред къщите си, за да гледат пожара. Лорен чу далечен вой на сирени. Видя Беси Джийн и Виола да стоят до големия стар дъб в предния си двор, където бяха държали непрежалимото куче. Двете дами бяха облечени с дебели халати, едната в розово, другата в бяло. Приличаха на някакви гигантски пухкави животни. Косата на Беси Джийн бе навита с фуркети, а отгоре си бе сложила старомодна мрежичка, вързана отпред на възел, който висеше точно на челото й. Виола току попиваше очите си с дантелена кърпичка.
Лорен се обърна назад и видя как пламъците избиват през покрива над всекидневната й. Тогава осъзна, че са се измъкнали на косъм.
Благодари на Бог, че никой не е пострадал. Но изведнъж започна да трепери цялата.
— Лорен, какво има?
— Ти го улови! Всичко свърши, Ник. Кошмарът приключи.
Лорен пусна чантата си на земята и го прегърна. Той я притисна към себе си и я чу да шепне:
— Благодаря ти.
Тя вдигна поглед към него:
— Все още не мога да повярвам. Когато го чух да крещи в коридора, разпознах гласа му и разбрах, че това е Стив, но просто не бях в състояние да свържа нещата. Бях толкова шокирана. — Лорен си пое дълбоко дъх: — Ти пръв ми каза, че той е заподозрян.
Не можеше да спре да трепери. Припряно избърса сълзите си и тогава се сети за мъжа на покрива.
— Те бяха двама — каза тя.
— Другият беше Лойи. Той подпали пожара.
— Лони ли? — Лорен не знаеше защо е толкова шокирана от това, че синът на шерифа е бил замесен. Но Бренър несъмнено е замислил всичко. Именно той бе подготвил целия този кошмар от началото до края.
Ник търсеше с поглед Лони. Къде ли беше, досега трябваше да са му щракнали белезниците!
Уили и Джъстин притичаха от другата страна на улицата, за да помогнат. Джъстин веднага влезе в двора на Беси Джийн, за да пусне градинския маркуч и да се опита да ограничи пламъците.
Ник и Лорен чуха Уесън да говори по телефона.
— Аз го хванах, сър. Това е сигурно и веднага щом получа заповедта за задържане, ще намеря още доказателства да го държа под арест.
— Чу ли, той го бил хванал? — Лорен се смая от наглостта на Уесън.
— Да, чух го — мрачно отвърна Ник.
Джо, който също стана свидетел на разговора, изгледа свирепо Уесън. Агентът, който ръководеше операцията, го пренебрегна и продължи да говори по своя лъскав миниатюрен мобилен телефон. Уесън едва сдържаше ентусиазма си.
— Хванах го също като по учебник, сър! И за ваше сведение, ни най-малко не съм действал по инстинкт. Всичко се дължеше на внимателно планиране и постоянство в работата. Не, сър, аз не критикувам вашите методи. Просто ви казвам, че всичко беше постигнато с упорит труд.