— Аз го видях — настоя Ник.
Как ще си го видял, като беше с мен!
Ник се обърна към Уесън:
— Искам да поговорим насаме. Веднага.
Той забеляза, че Лорна бавно пристъпва към тях, затова се отдалечи към храстите.
Уесън изглеждаше гневен, но го последва.
— Какво има?
— По дяволите, къде бяха агентите? — избухна Ник. — Нали трябваше да наблюдават къщата? Ако са били тук, как така Лони е минал покрай тях, без да го забележат? Хлапето излезе през задната врата.
Уесън присви тънките си устни. Не му харесваше някой да поставя под въпрос решенията му.
— Те си тръгнаха вчера.
— Какво? — Ник не можеше да повярва на думите му.
— Получиха нови назначения.
Ник потръпна.
— Кой издаде заповедта?
— Аз. Файнбърг и Фарли бяха достатъчни като подкрепление. Реших, че не ни трябва повече персонал.
— И не сметна за необходимо да информираш за това Ноа или мен?
— Не, не сметнах — злостно отвърна Уесън. — Ти се зае доброволно да бъдеш бодигард на Лорен, доведе Ноа, за да охранява брат й. Честно казано, ако Моргенщерн не беше те одобрил, ти дори нямаше да работиш по този случай. Аз със сигурност не бих го допуснал, защото си прекалено лично ангажиран. Но понеже си едно от златните момчета на Моргенщерн, той наруши правилата. Ясно ли се изразих?
— Уесън, ти наистина си кучи син!
— Непременно ще напиша за неподчинението ти, агент Бюканън.
Заплахата не стресна Ник.
— Внимавай с правописа.
— Вече си отстранен от този случай.
— Ти изложи Лорен на опасност, като се опита да превърнеш всичко това в свое представление — избухна Ник. — Ето какво ще нашила аз в моя доклад.
Уесън овладя гнева си и хладно изрече:
— Нищо подобно не съм направил. Щом се успокоиш, ще проумееш, че не ми бяха необходими дузина агенти, които да тичат из града и да се набиват на очи. От значение е само крайният резултат. Аз хванах престъпника, а това е единственото, от което се интересува шефът.
— Нямаш достатъчно доказателства, че именно Бренър е човекът, когото издирваме.
— Напротив, имам — настоя Уесън. — Погледни фактите. Не е необходимо всичко да е толкова сложно, колкото си мислиш. Бренър е заминал извън града и не може да обясни къде е бил. Имал е предостатъчно време да отиде до Канзас Сити, да заплаши свещеника и да се върне обратно в Холи Оукс. Много внимателно е изпилил серийния номер на камерата, но призна, че точно той я е сложил в къщата й. А единствената причина, поради която е отишъл там тази вечер, е защото е смятал, че с Лорен сте още на партито. Действал е много внимателно, но пак е направил грешка. Винаги става така — мъдро добави Уесън. — Ние също така знаем от свидетели, че той е бил обсебен от Лорен и е правел планове да се ожени за нея. Можем да приведем убедителни доказателства, че се е издънил точно когато тя го е отхвърлила.
— И имате свидетели? — попита Ник.
— Няколко души от града вече ни дадоха свидетелски показания. Бренър винаги е бил главният заподозрян. Ти знаеше това. Един от моите агенти вече идва насам със съдебна заповед и когато пристигне, аз лично ще направя обиск в къщата на Бренър. Сигурен съм, че ще открия още веществени доказателства. Е, всичко мина като по учебник — добави той самодоволно.
— Вижда ми се прекалено лесно, Уесън.
— Не съм съгласен — възрази той. — Извършихме солидно разследване и това доведе до залавянето на Бренър.
— Себелюбието ти е замъглило разума — каза Ник. — А не ти ли се струва странно, че той е решил да въвлече още един човек?
— Имаш предвид Лони ли? Не, не смятам, че това е неприсъщо за него. Бренър просто го е използвал. Вероятно е смятал да припише престъплението на хлапето.
— А какво смяташ да правиш с Лони?
— Ще оставя на местните власти да се погрижат за него.
Ник се усмихна хладно:
— По една случайност местната власт е баща му.
Но Уесън не искаше повече главоболия. Изясняването на всички неясноти и подробности беше работа за дребните ченгета.
— Ако всичко върви по график, с Файнбърг ще се измъкнем оттук най-късно утре вечер. Фарли тръгва сега — добави Уесън. — И не виждам никаква причина ти или Ноа да се мотаете наоколо. Говорех съвсем сериозно, когато ти казах, че си отстранен от случая.
Без да продума, Ник се отдалечи от него. „Самодоволно копеле“, помисли си той. Уесън беше на върха на славата и Ник знаеше, че няма да се вслуша в съвета му, каквото и да му кажеше. Със залавянето на Бренър за него случаят бе приключен.
Когато Ник влезе в колата, Лорен го попита разтревожено:
— Какво ти наговори Уесън?