Искаше й се Ник да се събуди и пак да правят любов. През нощта отново и отново се беше обръщал към нея, но сега вече бе сутрин и всичко изглеждаше различно. Тя го беше помолила само за една нощ. Знаеше, че е невъзможно да желае още.
Как сега да се върне отново към обичайните неща? Тя беше силна жена. Можеше да направи всичко, което си наумеше, и умееше майсторски да прикрива чувствата си. Би могла да се преструва, че са прекарали една великолепна нощ на секс за забавление и това е всичко. Един прост начин да освободят натрупаното напрежение и отчаяние… Но, о, Боже, как изобщо щеше да се справи с това? Искаше й се да бъде по-земна. Много нейни приятелки в училището в Европа и на работното си място в Чикаго намираха за съвсем нормално да заведат у дома си един мъж, с когото току-що са се запознали, и да прекарат само една нощ с него, без повече да го видят. Жените си имаха своите нужди, в края на краищата. Какво й беше лошото на любовната връзка за една нощ? В нея нямаше нищо хубаво, смяташе Лорен. Защото и сърцето участваше в това. Тя никога не би могла да се отдаде така пълно на Ник, ако вече не се чувстваше обвързана и не беше признала, че го обича.
От тяхната нощ щяха да й останат спомени и това щеше да й е достатъчно. Лорен стисна очи. Искаше нещо повече от спомени. Искаше да се събужда до Ник всяка сутрин през останалата част от живота си.
Мразеше да се чувства толкова уязвима, молеше се да стане по-безчувствена. Отметна завивките и стана от леглото.
Никакво разкаяние.
И двамата бързаха да напуснат мотела. Той искаше да се измъкне от стаята, преди да я е сграбчил, за да се любят отново. Тя искаше да тръгне колкото е възможно по-бързо, преди пак да се е разплакала… Като едно глупаво провинциално момиче, каквото си беше.
Тишината между тях бе напрегната и ужасно неловка. Лорен се взираше през прозореца, докато Ник шофираше. Чудеше се какво ли мисли той, но не го попита.
Ник се ругаеше наум. Ама че гадно копеле беше. Що за човек бе, след като се беше възползвал от сестрата на най-добрия си приятел? Ненормално, извратено копеле. Ето такъв беше той, а Томи никога нямаше да го разбере.
Изпитваше разкаяние и все пак знаеше, че ако бяха останали в онази мотелска стая още пет минути, отново щеше да се люби с нея.
Спряха пред един голям магазин край главната магистрала и набързо напазаруваха. На следващата бензиностанция Лорен се преоблече, а Ник си взе две кутии диетична кока-кола от автомата. Тя се появи, облечена с блузка на бели и розови карета за седем долара, напъхана в протрити дънки за петнайсет, които изглеждаха като луксозни маркови дрехи. Бяха плътно прилепнали към сексапилното й тяло и той трябваше да извърне глава, за да се успокои сърцето му. Аз съм най-долна отрепка, помисли си Ник. След това я погледна отново и забеляза, че на слънцето в косите й блестят медни отблясъци. Спомни си докосването на меките й къдрици, когато тя се навеждаше над него. Осъзна какво прави и отново мислено изруга.
Тя отиде до колата, пристъпвайки грациозно по паважа с дългите си сексапилни крака. Ник намръщено й подаде кутията с кока-кола, сякаш го беше обидила с нещо. А след това седна зад кормилото и в продължение на цели двайсет мили не й продума. Колкото и да се стараеше да съсредоточи вниманието си върху пътя, не можеше да не я поглежда през минута. Тя имаше най-изкусителните устни и когато той си помисли за нещата, които бе правила с тях, усети, че му призлява.
Не можеше да отпъди образите, които изникваха в съзнанието му.
— По дяволите! — изруга гласно той.
Лорен го изгледа учудено, но той побърза да я успокои:
— Няма значение.
— Пит вече обади ли ти се?
— Не — кратко отвърна той. — Казах ти, че той пътуваше за Хюстън. Самолетът му ще се приземи най-рано след час.
— Не, не си ми казвал такова нещо.
Ник присви рамене.
— Мислех, че съм ти го казал.
Завиха на изток, слънцето грееше ослепително. Ник си сложи тъмни очила и отпи голяма глътка от кутията.
— Винаги ли си такъв кисел сутрин? — попита тя.
— Вече сме живели заедно достатъчно дълго, за да знаеш отговора.
— Просто не си в настроение — каза тя. — Така си мисля.