— Означава, че се държиш като глупак — обясни Лорен спокойно. — На какво според теб се дължи това?
Виж ти, не знам, помисли си той. Може би се дължи на факта, че прекарах по-голямата част от нощта, като се чуках със сестрата на моя най-добър приятел.
Сметна за по-благоразумно да замълчи. Допи кока-колата си и пусна кутията в поставката за чаши.
— Жаден ли си още? — попита го тя и му предложи своята кутия.
— Ти не я ли искаш?
— Можеш да я вземеш.
Това беше краят на разговора им. През следващите десет минути никой не продума. Лорен изчакваше той да преодолее онова, което го тревожеше и когато усети, че не може и минутка повече да търпи тишината, се обади:
— Предполагам, че Ноа вече е казал на Томи.
— За бога, надявам се, че не. Моя работа е да призная пред брат ти.
— Но той ще научи — започна тя.
— Аз ще му кажа — настоя Ник.
Тогава Лорен се досети, че двамата може би не говорят за едно и също нещо.
— Ник, аз те питах дали смяташ, че Ноа вече е казал на Томи за пожара — обясни му тя. — И за арестуването на Стив Бренър.
— О, да, сигурен съм, че вече му е казал. Е, поне се надявам, че го е направил, преди Томи да е прочел за него във вестника.
— А ти за какво говореше?
— Няма значение.
— Искам да знам. Кажи ми.
— За нас — каза той и стисна волана. — Помислих си, че ме питаш дали Ноа е казал на Томи за нас.
Тя рязко вдигна глава.
— И ми отговори, че ти би трябвало да му кажеш! — удивено възкликна тя.
— Да, точно така.
— Шегуваш се, нали?
— Не, не се шегувам.
— Смяташ да кажеш на брат ми за снощи, така ли? — разпалено възкликна Лорен.
— Така трябва. — Изведнъж гласът му прозвуча съвсем спокойно и разумно.
Тя помисли, че си е изгубил ума.
— В никакъв случай. Каквото се е случило между нас, си е личен въпрос.
— При нормални обстоятелства е така — съгласи се той. — Но ти си… нещо различно. Трябва да му кажа. Твоят брат е най-добрият ми приятел и също така по една случайност е свещеник. Освен това той сам ще се досети. Ще разбере.
— Намекваш, че е ясновидец ли?
— Нито веднъж не съм успявал да го „изпързалям“ от втори клас насам. Винаги се досеща какво се върти в главата ми. Измъквал ме е от разни бели. За известно време, когато бяхме в Пенсилвания, той беше нещо като моята съвест. Не, аз нямам намерение да го лъжа.
Тя усещаше, че започва да я боли главата.
— Не е необходимо да лъжеш. Просто трябва да си мълчиш.
— Казвам ти, че той сам ще разбере.
— Да не си си изгубил ума? Нищо няма да му казваш. Знам, имаш чувството, че си го предал, но…
Ник не я остави да довърши:
— Той ми имаше доверие, по дяволите!
Шосето беше пусто и Ник спря колата на банкета.
— Знам, че ти ще се почувстваш малко неудобно, но ще го преживееш — каза той.
Лорен не можеше да повярва на ушите си.
— Ник, брат ми разчиташе на теб да ме запазиш жива и здрава. Ти направи това. Не е нужно да му признаваш за снощи.
Изведнъж удивлението й се смени с гняв и смущение. Тя така се разстрои, че очите й се напълниха със сълзи. Закле се пред себе си, че по-скоро ще умре, отколкото да се разплаче пак пред него.
— Не съм извършила нищо, от което да се срамувам. — изрече строго Лорен. — А и ти ми обеща, че няма да се разкайваш.
— Е, излъгах.
Лорен побесня. Но отново положи усилия да се овладее и предложи:
— Щом се чувстваш чак толкова виновен, иди да се изповядаш.
Гледаше го свирепо, а той можеше да си мисли само за това колко е красива, когато е разгневена. Нямаше да се учуди, ако от очите й започнеха да изскачат искри.
— Помислих си и за това — призна той. — Но си представих как юмрукът на Томи пробива решетката в изповедалнята и реших, че идеята ми не струва. Трябва да му го кажа очи в очи.
Тя притисна с ръка слепоочието си, опитвайки се да притъпи пулсиращата болка.
— Не съм казала, че трябва да отидеш да се изповядаш пред Томи — рече тя. — Иди при някой друг свещеник.
— Не се разгорещявай толкова.
— Нямаш причини да се чувстваш виновен! — избухна Лорен. — Аз те прелъстих.
— Не, не е вярно.
— Със сигурност е така.
— Тогава ми обясни как го направи? — ядоса се той.
— Накарах те да ме съжалиш. Разплаках се.
— Разбирам — подсмихна се той. — Значи аз се любих с теб от съжаление? Така ли?
Лорен се замисли дали да не слезе от колата и да не продължи пеша обратно до града.
— Нека да те попитам нещо — рече тя, като се опитваше да го накара да разбере колко е неразумен и упорит.
— Нали си спал и с други жени?
— Да, така е — съгласи се той. — Искаш да знаеш точния им брой ли?
— Не. Искам да знам какво се е случило, след като си правил секс с тях. Чувстваше ли се задължен да кажеш за това на майките им?