— Със сигурност я видях снощи. Лицето му беше разкривено от омраза и отровните думи, които излизаха от устата му, ме шокираха. Мисля, че той е способен на всичко, дори да извърши убийство. Но знаеш ли кое все пак ми се вижда странно?
— Кое? — заинтересува се Ник.
— Стив винаги е бил много скован и напрегнат, във всеки случай пред мен се държеше така. Той обича да контролира нещата, организиран е. Винаги планира всичко предварително. Доста хитро е манипулирал собствениците на магазини, за да ги накара да му ги продадат. Купил е пет магазина, преди хората от града да открият какво е намислил. Той е много потаен и много хитър. Мисля, че е усещал колко опасен и непредсказуем може да бъде Лони. Защо тогава би го замесил в тази работа?
— За да го използва като изкупителна жертва.
— Може би — съгласи се тя. — А как е влязъл Стив в къщата?
— През задната врата. Счупил е стъклото, немарлива работа — презрително изрече Ник.
— Мисля, че Лони е търсил начин да влезе през някой прозорец.
— Ти ми каза, че бил на покрива.
— Чух го, беше зад прозореца на банята.
— Но не си го видяла, нали?
— Не — отговори тя. — Може просто да е искал да се убеди, че няма никой вкъщи. Легнах на пода в мига, когато видях светлината.
Ник спря автомобила пред знака „стоп“ и изчака две момченца да преминат с велосипедите си през кръстовището. Родителите им как ги бяха изпуснали от поглед? По дяволите, всичко можеше да им се случи и родителите нямаше да разберат, докато не станеше прекалено късно.
Ник отново насочи вниманието си към Лорен.
— Лони е имал джобно фенерче?
— Не. Беше по-скоро миниатюрен лъч с размерите на писалка, светеше червено.
— Искаш да кажеш червен лъч… Лазерен ли?
— Да, точно така.
— Защо не ми съобщи за това снощи? — ядоса се той.
— Казах ти, че Лони беше на покрива.
— Онзи кучи син може да те е наблюдавал през оптически мерник. — Лицето му се изопна от гняв. — Откъде, за бога, би могъл да докопа подобно оборудване?
— От шкафа на баща си — отговори тя. — Шерифът много се гордее с колекцията си от оръжия, а Лони лесно би могъл да се добере до нея.
Ник извади телефона си и започна да набира някакъв номер.
— Затова ли излезе от банята?
— Да — отвърна Лорен. — На кого се обаждаш?
— На Фарли — отговори Ник. — Той може да установи дали Лони се е качвал на онзи покрив или не.
— Кой друг може да е бил?
Ник не й отговори.
Агент Фарли тъкмо се готвеше да се качи на самолета в Де Мойн, когато телефонът му иззвъня. Щом чу гласа на Ник, той се отдалечи от хората, които се качваха на борда.
— Хвана ме тъкмо навреме — каза той. — Само след минута щях да си изключа телефона.
— Задържа ли Лони?
— Не — отговори той. — Покрил се е, а мен ме преместиха. Уесън позволи на шерифа на Нюджънт и неговите заместници да издирят Лони.
— Файнбърг все още ли е наоколо, или Уесън го е пратил да си събира багажа?
— Не съм сигурен — отговори Фарли. — Те двамата отидоха до Нюджънт заедно с Бренър. И може би все още са там. Това не ти се нрави, нали, Ник? Ти не смяташ, че Бренър е нашият човек.
— Не, не смятам. Но все още нямам с какво да го докажа.
— Случаят може да се окаже прост и лесен, а ти никога по-рано не си попадал на нещо подобно.
— Може би.
— Ще останеш ли в Холи Оукс?
— Да.
— Съжалявам, че трябваше да стане така, но нямах никакъв избор. Щом Уесън изпрати имейл в управлението и им съобщи, че съм готов за прехвърляне на друга работа, те веднага ме атакуваха.
— Закъде пътуваш?
— За Детройт. Нещо се мъти там. Бъди благодарен, че си в отпуск.
— Бъди внимателен — каза Ник. — Благодаря ти за помощта, Джо.
— Голяма работа свърших, няма що. Едно ще ти кажа. В миналото два пъти съм работил с Уесън и той винаги е бил голям досадник, но не е създавал чак такива проблеми. Мисля, че се дължи на теб — добави той. — Ти по някакъв начин изваждаш на показ най-лошото у него. Но този път той отиде твърде далеч. Повече никога няма да работя с тоя маниак, дори да се наложи да си върна значката. „Като по учебник“, ама че гадно копеле. Уесън няма представа какво е това работа в екип и тъкмо това ще напиша в доклада си. — Джо млъкна за секунда. — Ник, знаеш ли какво ме притеснява?
— Че ще се качваш на самолет?
— Това си е твоята фобия, на мен нищо ми няма. Притеснява ме онова твое инстинктивно усещане. Ако си прав и Бренър не е търсеният човек, то тогава ти и Ноа оставате там на показ. Съвсем сами. Бог да ви е на помощ.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Лорен откри две рокли, които щяха да й свършат работа за сватбата. След като оставиха дрехите на химическо чистене, двамата с Ник потеглиха към абатството. Ноа беше в кухнята и ядеше студено пиле с най-разнообразни гарнитури. Ник дръпна един стол за Лорен и грабна едно пилешко бутче.