— Престани да се притесняваш — каза й той.
Тя сведе очи към храната на масата.
— Нямам причина за безпокойство.
— Притесняваш се и още как. Мислиш си, че Ник ще каже на Томи, че е спал с теб.
Лорен дори и не опита да отрече. Тя надникна в лукавите му сини очи и попита:
— Винаги ли си така прям?
— Неизменно.
— Как разбра?
— От начина, по който двамата избягвате да се погледнете. Познавам Ник от дълго време, но никога не съм го виждал така напрегнат. Предположих, че ти си причината.
Тя взе едно пилешко крилце, но бързо го остави.
— Ник може да каже на Томи.
— Така ли мислиш?
— А Томи ще се разстрои, все пак е свещеник.
— Но ти вече си голямо момиче и всъщност това не е негова работа.
— Той няма да го изтълкува по този начин.
— И така, от колко време си влюбена в Ник?
— Откъде знаеш това?
Той се засмя.
— Познавам жените.
— Какво намекваш?
— Че ти си от онези жени, които няма да легнат с мъж, ако не са влюбени в него. И Ник го знае. Сигурно направо се побърква от страх заради теб.
— Аз не го плаша. Той не иска онези неща, които аз искам, но не желае и да ме нарани. Миналата нощ беше грешка — прошепна тя. — Но сега всичко свърши.
Искаше да създаде впечатление, че за нея всичко това е вече минало, но разбра, че не е успяла.
— Като грешка ли ти изглежда преживяното? — попита Ноа.
Тя поклати отрицателно глава.
— Не, но както ти току-що каза, вече съм голямо момиче. Мога сама да продължа живота си. Ти просто се съгласяваш снизходително с мен. Затова нека да говорим за друго — предложи Лорен. — Може ли да те попитам нещо?
— Разбира се. Какво искаш да знаеш?
— Защо Уесън толкова много мрази Ник?
— Това е стара история.
— Но коя беше причината да избухне тази вражда?
— Може да се каже, че това съперничество започна заради една котка, макар че сега, като си помисля, държанието на Ник също имаше значение. Той беше нов в отдела, но смяташе, че знае всичко. Моргенщерн току-що бе получил разрешение да ръководи Апостолите, а Ник беше вторият новобранец, избран от него.
— А кой беше първият? — попита тя.
— Аз — отговори Ноа с нахална усмивка. — Пит лично избираше своите агенти, като ги вземаше отвън и ги обучаваше по специална програма. Уесън направо си умираше да участва в тази работа. Всъщност според мен от самото начало той искаше сам да ръководи програмата, но нямаше начин това да се случи.
— Уесън стана ли един от новобранците на Моргенщерн?
— Не. Моргенщерн не го прие и това наистина страшно много го раздразни.
— Значи така е започнала враждата между двамата?
— Не, причината, както ти казах, беше една котка — търпеливо повтори той. — Имаше един такъв случай. Тригодишно момиченце беше изчезнало и извикаха ФБР на помощ. Уесън беше дежурен по график и нямаше начин да позволи на никого от асовете на Моргенщерн да се намеси и да поеме работата. Уесън искаше сам да се справи със случая и то бързо.
— И справи ли се?
— Не, но Ник разреши случая. Ето какво се случи. Момиченцето било с майка си в един универсален магазин. Сградата беше наистина много стара, с дървени подове, които скърцаха ужасно, когато стъпваш по тях. Имаше високи гипсови тавани и големи стари отдушници покрай подовите первази. Вътре ставаше течение и беше студено. Сградата се намираше в съседство с района със складовете и градския пазар, съвсем близо до реката. Това беше едно приятно малко място за пазаруване. Всички околни постройки бяха съборени или реконструирани, но в тази имаше проблем с плъховете. И затова собственикът държеше там котка.
— Продължавай — настоя Лорен, тъй като искаше Ноа по-бързо да приключи разказа си, преди Ник и Томи да са се върнали.
— Било е около обед в съботата преди Коледа и магазинът бил пълен с клиенти, пазаруващи в последната минута. Наоколо царяло шум и бъркотия, чувала се оглушителна коледна музика, а една от продавачките случайно забелязала някакъв мъж на около трийсет и пет години да се шляе из магазина. Помислила си, че може да е крадец. Носел парцаливи стари дрехи и дълъг сив шлифер. Тя каза, че бил мръсен и окъсан. Жената не можа да ни даде кой знае какво описание, освен че онзи бил мършав и имал рошава брада. Каза ни, че се канела да повика охраната, но тогава го видяла да се насочва към изхода и си помислила, че си отива.
Една от клиентките на опашката си спомни, че е видяла как мъжът клекнал до момиченцето и му говорел нещо. Тя каза, че майката едва успяла да си проправи път до касата. И докато ровела в чантата си, търсейки разплащателната си карта, не забелязала, че дъщеричката й говори с непознат. След това според клиентката мъжът си тръгнал.