Ник и Ноа се преместиха под галерията, за да не пречат. Но в този момент двойните врати зад тях се отвориха и двама снажни мъже вкараха вътре количка с малък роял.
— Отче, къде искате да сложим това? — попита единият от тях.
— Не знам — отговори Ноа.
— Брей да му се не види, отче. Това нещо е тежко. Може ли да се разберете къде да го сложим?
Джъстин бързаше към тях по пътеката между скамейките. Носеше видеокамера, а на рамото си беше метнал навит червен шнур. Забави крачка, за да ги поздрави.
— Знаеш ли къде трябва да бъде поставено пианото? — попита го Ноа.
— Разбира се — отговори той. — Хорът ще бъде в южната част на църквата.
Той отстъпи назад, за да могат мъжете да закарат пианото до страничната пътека.
— Че защо просто не използват органа? — попита Ноа.
— Първо трябва да се почистят тръбите — обясни му Джъстин. — Абатът казва, че всичкият този прах във въздуха ще зацапа струните, ако органът не е лъснат, преди да го използват отново.
— Какво ще правиш с тази видеокамера? — попита го Ник.
— Бащата на Мишел ме помоли да заснема церемонията от галерията — обясни той. — Вече са си наели професионален фотограф, който да снима долу, но предполагам, че той иска снимки и от друг ъгъл. Нямам нищо против да го направя — добави Джъстин с широка усмивка. — Ще ми плати сто долара, парите ми трябват. Освен това той е поканил Марк, Уили и мен на приема, ще има безплатно ядене и бира. Ти ще дойдеш ли на сватбата?
— Не бих я пропуснал — отговори Ник.
— Тогава ще се видим по-късно — рече припряно Джъстин и отново забърза напред. — Само се надявам църквата да е готова навреме. Имам да свърша цял куп работа преди седем.
Пак се отдръпнаха настрана, за да може Джъстин да отвори портата от ковано желязо и да се изкачи по стълбите в галерията.
— Какво искаше да ми кажеш? — попита Ноа, след като последва Ник до най-задната скамейка.
— Имам чувството, че работата не е наред.
— С Бренър ли?
Ник кимна утвърдително.
— Може би ще бъда убеден, след като получа докладите. Вече имаме отпечатък от палец, във всеки случай частичен. Сега сравняват гласовете от двата записа. Когато резултатите потвърдят, че Бренър е човекът, когото издирвахме, ще се успокоя. Но дотогава…
— Искаш да остана.
— Да. Знам, че Пит ще те извика за ново назначение…
— Ще се опитам да го отложа. Освен това най-късно до утре ще научим какви са заключенията на специалистите.
— Наистина оценявам това, което правиш, Ноа.
— Щом имаш чувството, че работата не е наред, аз оставам. Трябва ли да продължавам да нося тази рокля?
Ник се усмихна.
— Вероятно ще се наложи, докато не напуснеш Холи Оукс. Твърде много хора знаят, че си свещеник. Нека да оставим нещата така.
Ник огледа Ноа от горе до долу и полюбопитства:
— Чудя се само къде криеш пистолета си? А, сетих се — прикрепил си го с каишка на глезена. — Ник погледна към краката на Ноа. Изпод дългите поли на расото се подаваха носовете на черните му спортни обувки.
— Твърде трудно е да го извадиш оттам — отговори Ноа. Той повдигна широкия ръкав, покриващ лявата му ръка. Кобурът беше прикрепен с каишка точно под лакътя му. — Благодаря на Бог за това, че ги има лепенките „Велкро“.
— Добре си го измислил — похвали го Ник.
— Кажи ми едно нещо. Не би ли трябвало да обясниш на Том и Лорен, че все още имаш някои резерви?
— Какво да им кажа? Доказателствата изглеждат доста убедителни. А и само Бог знае какво друго има Уесън срещу Бренър. Освен това Лорен и Томи дълго време живяха под огромно напрежение, а и Лорен очаква с нетърпение сватбата на приятелката си. Искам да може да се забавлява тази вечер. Ти дръж Томи под око, а аз ще се погрижа за нея.
— Не, няма да работя по този начин. Ти прави каквото искаш с Лорен, но аз ще предупредя Том да си отваря очите. Поне докато ти не се убедиш, че престъпникът наистина е заловен.
— Добре.
— Каза ли на Пит за съмненията си?
— Да. — Ник пъхна ръце в джобовете си. — Според него не съм бил обективен, защото съм бил прекалено лично ангажиран.
— Той може да се окаже прав.
— Когато пристигнат докладите, ще престана да се притеснявам.
— А след това какво?
— Отиваме си у дома — каза Ник: — Нов ден, нов късмет.
— Ще си тръгнеш просто ей така и ще я оставиш ли? — недоверчиво попита Ноа. — Тя е най-хубавото нещо, което някога ти се е случвало в живота. Но ти си прекалено бъзлив, за да поемеш отговорност. Направо си смахнат. Знаеш ли го?
Ник отговори на въпроса, като се обърна и се отдалечи.