Нямаше да е толкова напрегнат, ако беше получил резултатите от проклетите доклади. Защо се бавеха толкова дълго? Ник си помисли да се обади на Пит, за да разбере дали не е научил нещо ново, но после промени решението си. Знаеше, че Пит ще го потърси в момента, когато получи информацията.
Караше с шейсет мили в час, когато стигна до улицата, на която живееше семейство Вандерман. И трябваше да натисне здраво спирачките, за да закове колата пред тяхната алея. Беси Джийн и Виола чакаха на тротоара. Той остави мотора включен, изскочи навън и заобиколи, за да им отвори задната врата. Забеляза, че Виола носи голяма пластмасова кутия, но не искаше да губи време да я пита какво има в нея. Пък и Беси Джийн се нахвърли върху него, раздразнена, че ще пропусне венчавката.
— Не обичам да закъснявам за нищо, дори за…
— Нямаше друг начин — прекъсна я Ник. — Хайде да тръгваме, дами.
— Сега вече може и да не бързаме — нацупи се Виола. — Пропуснахме да видим как младоженката отива при младоженеца?
— Така е, сестричке. Сватбата трябваше да започне в седем часа. Виж вече кое време е.
— Да се качим в колата, дами — настоя Ник, стараейки се да прояви търпение.
Но Виола нямаше намерение да позволи да я припират.
— Николас, ще бъдеш ли така любезен да притичаш отсреща и да занесеш този кейк? Остави го в кухнята, моля. Момчетата не са си у дома.
— Те са на сватбата — обясни Беси Джийн. — И сигурно са отишли там много по-рано.
— Изпекох този кейк за Джъстин — поясни Виола, — защото ми помогна да оправя лехата.
— Не може ли да го занесеш утре? — едва не избухна Ник.
— Не, скъпи, до утре ще е станал корав — увери го Виола. — Аз сама бих го занесла отсреща, ама съм си обула чисто новички лачени обувки и много ми убиват на пръстите. Ще ти отнеме само една минутка — добави тя и му подаде кейка.
По-лесно и по-бързо щеше да изпълни онова, за което тя го молеше, отколкото да спори с нея на тротоара. Ник грабна кейка от ръцете й и притича през улицата.
— Казах ти да обуеш практични обувки, но ти никога не ме слушаш — скара се Беси Джийн на Виола.
Ник прекоси двора и изтича до каменните стъпала. Искаше да остави кейка пред входната врата, но знаеше, че Виола го наблюдава и ако не изпълнеше точно указанията й, щеше да му натяква, докато го накара да се върне обратно.
„Ама че досадница!“, помисли си той, когато бутна вратата. Вътре беше тъмно и хладно, чуваше се само тихото бръмчене на централната климатична инсталация. Ник прекоси претрупаната с вещи всекидневна, като стъпваше по стари вестници и изхвърлени кутии от пица и бира, пръснати по пода. С ъгълчето на окото си зърна хлебарка, която бързо се скри в една от тях. Забеляза, че има кутии и бутилки от бира по всички маси, както и на килима. Върху купчината книжа бе поставена голяма розово жълта морска раковина, която явно трябваше да служи за украса, но вместо това бе използвана като пепелник. Тя беше пълна и препълнена с угарки от цигари и пури, а въздухът в стаята бе застоял и вонящ.
Мястото приличаше на кочина. Масата в трапезарията бе покрита със стара скъсана и изпръскана с боя мушама. Върху нея се виждаха няколко неотворени кутии с боя и две големи найлонови торби от местния железарски магазин, от които стърчаха четки. Ник бутна вратата и пристъпи в кухнята.
Първото нещо, което го порази, бе острата миризма. Беше силна, дразнеща… позната. Каквато и да беше тази смес, от нея очите му се насълзиха и му запари в гърлото. За разлика от другите стаи, кухнята не беше разхвърляна, а напротив — идеално почистена. Полиците бяха голи, безупречни, блестящи от чистота. Също като в кухнята на Лорен.
Внезапно разпозна миризмата… Дъхаше на оцет и амоняк… Спомни си точно къде я беше усетил по-рано. Очите му трескаво оглеждаха кухнята. В един миг истината го зашемети. Всичко си дойде на мястото. Той изпусна кейка и инстинктивно посегна към пистолета си, като се врътна светкавично към масата, отгатвайки предварително какво ще открие там. В средата на масата, до солницата, спретнато бе положен един много голям прозрачен пластмасов буркан с таблетки против киселини. Таблетките бяха розови, точно както си ги спомняше. А до буркана имаше висока бутилка с тясно гърло, пълна с парлив сос. Липсваше единствено треперещият кокер шпаньол в ъгъла.