— Лорен! — извика Ник и се втурна през вратата.
Трябваше веднага да се върне в абатството, преди да е станало твърде късно. Докато тичаше през всекидневната, Ник се блъсна в масичката за кафе и я прекатури. Прескочи я и яростно дръпна входната врата. Това копеле щеше да грабне Лорен, след като тя напуснеше църквата. Като напъха пистолета си обратно в кобура, той се втурна към колата да вземе телефона си.
Не можеше да губи скъпоценно време в опити да се свърже с местните власти. Пит щеше да вдигне тревога и да му осигури помощ, докато Ник и Ноа защитаваха Томи и Лорен — двамата заложници в смъртоносната игра на Разбивача на сърца.
Той изхвърча на улицата и извика на Беси Джийн:
— Влез вътре и се обади на шерифа на Нюджънт. Кажи му да докара в абатството всички хора, които са му на разположение.
Ник се хвърли в колата, оставяйки вратата отворена, измъкна един пистолет „Глок“ и още един пълнител от жабката. Грабна телефона и продължи да вика на стъписаните дами:
— И им кажете да дойдат въоръжени!
Включи мотора и яростно натисна педала на газта. Колата полетя напред и вратата й се затвори от стремителното движение. Натисна бутона за бързо набиране, за да се свърже с мобилния телефон на Пит. Знаеше, че той винаги го носи със себе си и че го изключва единствено когато се прибере у дома или пътува със самолет.
При първото позвъняване се обади гласовата поща. Като крещеше ругатни, Ник изключи връзката и след това натисна бутона за бързо набиране на домашния телефон на Пит. Докато колата се носеше нагоре по склона със седемдесет мили в час, той напевно повтаряше в слушалката: „Хайде, хайде, хайде!“.
Едно позвъняване. Второ. На третото Пит отговори.
— Не е Бренър. Старк е! — извика Ник. — Използва Лорен, за да се добере до мен. От самото начало всичко е било нагласено. Той ще убие нея и Томи. Намери помощ, Пит. Всички сме негови мишени.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Доналд Старк, известен на жителите на Холи Оукс като милия и любезен фермер Джъстин Брейди, се беше свил долу под парапета на балкона за църковния хор. Дебнеше и чакаше своя шанс. О, как само се беше подготвял за този ден! Сватбеното тържество най-накрая бе започнало. Това щеше да бъде неговият миг на слава, а за Николас Бюканън — деня, в който щеше да си плати за всичко.
Но доброто му настроение бе подложено на жестоки изпитания заради същия този Николас. Всъщност това „муле“ направо побъркваше Старк. Опитваше се да провали всичките му прекрасни планове, като го караше да губи време с разни неочаквани ходове.
Още веднъж бавно се надигна и внимателно огледа тълпата долу. Усещаше как яростта набъбва в гърдите му и се бореше да я овладее. „Всяко нещо с времето си“, обеща си той. След това надникна отново: Къде ли беше изчезнало „мулето“? След като огледа тълпата за трети път, Старк заключи, че го няма в църквата. О, боже, къде е могъл да отиде? После му хрумна, че агентът стои най-отзад, под галерията.
Налагаше се да го провери. Реши, че е нужно да рискува и да се промъкне долу, за да се увери сам. Непременно трябваше да е сигурен. Бе наложително „мулето“ да присъства на церемонията. В края на краищата Ник беше почетният гост.
С приведена глава Старк се промъкна до скамейката, където бе сложил ключа за желязната врата. Тъкмо се пресягаше да го грабне, когато чу изсвистяване на автомобилни гуми. Тромаво се примъкна до прозореца и надникна навън точно когато зеленият „Експлорър“ на агента се зададе с бясна скорост по алеята.
„С търпение всичко се постига“, прошепна ухилено Старк. След това въздъхна. Нещата отново вървяха по график. Почетният гост всеки момент щеше да пристъпи в църквата.
Той извади пушката, нагласи оптическия мерник и зае позиция, коленичейки до пюпитъра.
Видеокамерата беше насочена към олтара и той се пресегна да натисне бутона, за да я включи на запис. Определянето на точния момент беше най-важно. Каква щеше да е ползата да убие отец Том и Лорен, ако „мулето“ не беше там да види това? — разсъждаваше Старк. Беше решил да заснеме и двете убийства — как щеше да се хвали, че е ударил в земята ФБР, ако нямаше с какво да го докаже? Старк знаеше, че е по-умен от всички „мулета“, взети заедно и много скоро, и целият свят щеше да научи за това. С този запис той щеше да им се надсмее, да докаже тяхната некомпетентност, да ги унизи по същия начин, както Ник го бе унизил.
— Ти се захвана с неподходящия човек — прошепна той с глас, натежал от омраза.
Пръстите му обхванаха гладката цев. Усещаше как силата в нея нараства с всяко поглаждане.