Слисан, той се приведе още, за да види по-отблизо. Тогава забеляза овалния предмет, прикрепен под масата за причастие. Беше голям колкото тухла и омотан с дебел слой тиксо. От него излизаха червени, бели и сини жици, а в средата имаше червена лампичка.
Той знаеше точно какво вижда в момента. Това беше бомба. И по размерите й си личеше, че може да вдигне цялата църква във въздуха. Мигащата червена светлинка показваше, че бомбата е активирана.
— Боже мой — прошепна Томи стъписан. Не можеше да помръдне от мястото си.
Сърцето му сякаш спря да бие. Първата му реакция беше да скочи и да предупреди с вик всички, но успя навреме да се овладее. Трябваше да стои спокойно. Последното нещо, което искаше да направи, бе да предизвика паника. Пусна вазата, но след това успя да я грабне, преди да се е преобърнала. Ръцете му трепереха, усети как по челото му избиват капки пот.
За бога, какво би трябвало да стори? Все още подпрян на едно коляно, той се обърна към Ноа и му направи знак да се приближи.
Агентът видя шокираното му изражение и помисли, че му е прилошало. Лицето му беше сиво като мраморната маса за причастие.
Свещеникът трябваше да се вкопчи в ръба й, за да се изправи. Мислеше единствено за това как да изкара богомолците навън от църквата. Виеше му се свят. Не бяха изминали повече от четири-пет секунди, откакто бе коленичил, но все пак това бе достатъчно, за да започне тълпата да се чуди какво прави той. Хвана се за масата с една ръка, грабна вазата с другата и се изправи точно в момента, когато Ноа стигна до него. Томи си наложи да се усмихне, сложи цветята на масата до микрофона и след това отстъпи назад. Не искаше микрофонът да улови шепота му.
Ноа застана пред Томи, с гръб към богомолците.
— Какво има? — прошепна той.
Томи се наведе по-близо към него:
— Под олтара има бомба.
Изражението на Ноа не се промени. Той хладнокръвно кимна:
— Нека да погледна.
След това се обърна към тълпата, набързо направи кръстен знак с ръка, както го беше учил Томи и коленичи. Искаше богомолците да си помислят, че участва в церемонията. Сведе глава, приклекна и се наведе. „Божичко“, прошепна той. Бе поискал да види с какво си има работа, надявайки се, че това е някакво просто домашно направено устройство, което лесно би могъл да обезвреди. Но от пръв поглед разбра, че взривното устройство е дяволски сложно, за да успее да се справи. Само специалист можеше да каже кои жици да бъдат отрязани. Но откъде, за бога, щяха да намерят сапьор в един такъв малък град като Холи Оукс?
Ноа се дръпна назад и погледна към Томи.
— Не мога да го обезвредя.
— Добре тогава, ще трябва да изкараме всички тези хора навън — прошепна свещеникът. — Ще извикам Кристофър да помогне. Ти накарай иподяконите да се размърдат.
Томи забърза към младоженеца, правейки знак на Кристофър да стане и да дойде при него. Не искаше Мишел да чуе какво ще му каже. Тя го наблюдаваше внимателно с озадачено лице, а след това се наведе към Лорен и й прошепна нещо. Приятелката й учудено поклати глава, показвайки, че няма понятие какво прави Томи.
Томи прошепна напрегнато:
— Трябва да помогнеш да изкараме всички хора навън. Под олтара има бомба. Не искаме никой да изпада в паника — добави той, като видя изуменото лице на Кристофър. — Можем да се справим с това. Хората ще последват теб и Мишел. А сега върви — нареди му той.
— Пещерата! — досети се Кристофър. — Кажи на всички да ни последват до пещерата, все едно че съм приготвил някаква изненада за Мишел.
— Да, добра идея — отвърна Томи с нисък глас.
Той бързо се обърна и тръгна обратно към олтара. Нагласи микрофона, пое си дълбоко дъх и каза:
— Дами и господа, Кристофър има изненада за Мишел. Моля, последвайте младоженците до пещерата в подножието на хълма.
Кристофър вече бе стигнал до Мишел. Тя изглеждаше съвсем слисана, когато той й помогна да се изправи на крака, а след това я грабна в прегръдките си.
— Кристофър, какви ги вършиш? — прошепна тя.
— Просто се усмихни, скъпа. Трябва да излезем оттук.
Мишел обви ръце около раменете му и се усмихна, както й беше наредил.
— Ще ми хареса ли тази изненада? — прошепна тя.
Кристофър не й отговори. С бързи крачки премина покрай олтара, слезе по стъпалата и тръгна по централната пътека.