Беше много шумно и той не се притесняваше, че някой може да го чуе как се спуска от тавана. Приземи се в канцеларията на църквата, отвори вратата и надникна навън. В преддверието нямаше никой, но той можеше да види тълпата, която се блъскаше да излезе през централните врати. Старк реши да се смеси с останалите. Притича през преддверието и се мушна сред хората. Една стара жена се вкопчи в ръката му, за да не я блъснат напред, той я прегърна и й помогна да излезе навън.
Погледна назад и едва се сдържа да не се разсмее. Николас вероятно все още продължаваше да се бори с тълпата, опитвайки се да се добере до желязната врата. Най-накрая щеше да стигне до нея по стълбите, но дали щеше да открие изхода в пода? Едва ли той беше така хитро замаскиран. Старк ясно си представяше как „мулето“ стои там и се оглежда озадачено. Къде бе изчезнал Джъстин Брейди? Да, ето кого търсеше „мулето“. Но когато агентът на ФБР го видеше следващия път, Старк бе сигурен, че няма да го разпознае. Брадата му щеше да е обръсната, подстрижката на фермер щеше да е заменена с по-дълга модерна прическа, косата — боядисана в друг цвят. Щеше да промени и цвета на очите си, може би щяха да станат зелени или сини. Имаше такава хубава колекция от контактни лещи — всички цветове на дъгата бяха на негово разположение.
Старк вярваше, че е майстор на дегизирането. Тайната се състоеше в незабележимите промени. Нищо драстично, просто мъничко от това, мъничко от онова и се получаваше огромна разлика. Ами че и собствената му майка не би го познала днес, ако се бе приближил до нея. Разбира се, майка Милисънт не виждаше много в последно време, както гниеше в задния двор под петуниите, към които толкова много беше привързана. Все пак, ако можеше да го зърне с тази фермерска премяна, Старк бе сигурен, че това щеше да й достави истинско удоволствие.
Той не пусна старата жена, която се беше увесила на ръката му, а я помъкна със себе си, когато зави покрай ъгъла. Гледаше да е близо до сградата, та когато „мулето“ стигнеше до балкона на църковния хор, да не може да го види през прозореца.
Старата вещица плачеше. Щом стигнаха до страничната врата на църквата, през която тълпата се изсипваше на улицата, тя започна да се съпротивлява.
— Пуснете ме. Трябва да намеря съпруга си. Помогнете ми да го открия.
Старк я блъсна и тя падна в храстите. След това той продължи напред, като си проправяше път през множеството. Обърна се още един път, за да се увери, че агентът не е по петите му.
В този момент отец Том изскочи от църквата и тълпата се раздели да му направи път. Носеше на ръце другия свещеник. Белите одежди на Том бяха изцапани с кръв, но самият той не изглеждаше никак зле. И Лорен! Всемогъщи боже, тя излизаше през вратата заедно с него.
Старк беше толкова шокиран да ги види двамата все още живи и здрави, че едва не им извика. Дръпна се до стената, притиснал рамене към студения камък. Какво да прави? Нямаше време за нов план, но се налагаше да предприеме нещо, преди шансът да му се е изплъзнал.
Сега тълпата заобиколи Том. Старк наблюдаваше как той бавно положи другия свещеник на тревата, а след това се наведе над него и му прошепна нещо в ухото. Несъмнено се молеше за него, сякаш от това щеше да има някаква полза.
Само че свещеникът, когото бе застрелял, не беше свещеник, нали така? Той имаше пистолет. Той беше „муле“. Как смееха да го мамят така? Той си беше агент и още как. Но сега умираше.
Старк отчаяно искаше да убие Том, но все пак разбираше, че няма как да се прицели право в него — твърде много хора се щураха наоколо.
Насочи вниманието си към Лорен. Лесни жертви, помисли си той. Тя се беше изправила до страничната врата, притисната до стената и се стараеше да стои настрана от тълпата. И току се обръщаше, и опитваше да надникне вътре. Беше на не повече от десетина метра от него. Изглеждаше замаяна и това му даваше допълнително преимущество.
Старк извади пистолета от джоба си и го скри под якето.
— Лорен! — извика той, стараейки се гласът му да звучи жално и отпаднало.
Наведе глава, преви се на две, но погледна крадешком, когато отново я извика.
— Лорен, раниха ме. Моля те, помогни ми. — Залитна към нея. — Моля те.
Лорен чу Джъстин Брейди да я вика и без да се колебае нито за миг, тръгна към него.