— Така става с мъжа, когато се влюби.
— Предполагам — съгласи се Томи. — Той си се държеше смахнато, но тази новина го извади от релси.
— Така ли? — с усмивка попита Ноа. — Ще ми се да го бях видял. Винаги изглежда толкова спокоен и хладнокръвен. И какво направи?
— Започна да вика: „Какво искаш да кажеш с това, че е била простреляна, дявол те взел? Каква е тая шибана болница тука?“
Ноа се засмя.
— И на кого крещеше така?
— На доктор Бенчли. Ти се запозна с него, нали?
— Да, той е истински чаровник.
— Та докторът на свой ред се развика на Ник: „Ей, драги, да не съм я прострелял аз?“. Но Ник напълно си беше загубил акъла и аз взех да се притеснявам, че ще застреля Бенчли.
— Е, гръмна ли го?
— Не, но не искаше да се отдели от Лорен. Стоеше при нея по цяла нощ. Ала каза на Пит и на мен, че щом тя се събуди, ще си вземе довиждане. Така и направи. Стисна й ръката.
Ноа избухна в смях.
— И как реагира тя?
— Нарече го „идиот“ и пак заспа.
— Имаш страхотна сестра, Томи.
— Ник наистина беше взел твърдо решение. Имаше доста много работа за довършване и това го задържа за няколко дни в Нюджънт. Издириха Лони, който се беше покрил в един мотел отвъд Омаха. Вече бяха го обвинили в палеж.
— Ами Бренър? Откриха ли банковата му сметка, за която шерифът беше казал на Лорен?
— Да, откриха я. Бренър подправял документите и крадял от „Грифън“, предприемаческата фирма. Но Стив няма да го има дълго време. Ей, ами казах ли ти какво направи Кристофър?
— Младоженецът ли?
Томи кимна утвърдително.
— Докато двамата с Мишел били на меден месец на Хавайските острови, той прекарал доста време на телефона, за да уреди една сделка. Убедил „Грифън“ да купи друг парцел, собственост на града и да остави на мира градския площад. Така е уредил нещата, че някои от печалбите ще отидат за реконструкцията на площада и за привличането на нови фирми. Кристофър направи нещо много хубаво за този град. Веднага щом се установи, той ще окачи табелата си през две врати от заведението на Лорен. А след като го открият, Мишел ще го управлява.
— Ами с какво ще се занимава Лорен?
— Ще рисува.
Ноа се усмихна.
— Това е добре.
— Време е да си изпиеш антибиотика.
— Ще го полея с една бира.
— Не можеш да пиеш още от десет сутринта.
— Вие, свещениците, сте дяволски строги.
Томи му донесе една пепси кола и отново седна.
— Чух, че Уесън смятал да си подаде оставката.
Усмивката изчезна от очите на Ноа.
— Би трябвало да го накарат да напусне.
— Не бива да го съдиш чак толкова — рече Томи. — Ник ми каза, че в хижата той превърнал себе си в мишена, като се опитвал да отвлече вниманието на Старк и да даде възможност на Ник да се прицели точно.
— Твърде късно. Но не ми се говори за Уесън. Пит вече ме осведоми по този въпрос. Така че я ми кажи — продължи той, — Ник напусна ли Лорен или не?
— Тя го напусна.
— Я не се шегувай. И къде е отишла?
— В Париж. — Томи направо сияеше, когато добави: — Тя спечели делото. Взе си обратно парите на дядо до последното пени, плюс огромни лихви. Трябваше да лети дотам, за да подпише някои документи.
— Всичко е добре, щом свършва добре.
— Но аз не казах на Ник защо е заминала.
Ноа повдигна вежди въпросително:
— А какво му каза? Томи сви рамене.
— Че е заминала за Париж.
— Намекнал си, че е за постоянно ли?
— Може би.
— Дявол да го вземе, няма начин Ник да я е последвал. Това е трансатлантически полет. Не би го направил за нищо на света.
Томи погледна часовника си.
— Вече всеки момент трябва да кацне в Париж.
Ноа отново се засмя:
— Смахнат човек! Значи е било добре той да я напусне, но не е могъл да преглътне това, че тя го е напуснала?
— Всъщност той стигна до Де Мойн, а след това направи завой и се върна обратно. Тогава му казах, че тя е заминала.
— Завинаги.
Томи кимна утвърдително.
— Любовта е жестока — обясни той. — Аз обичам Ник като брат, но трябваше да бъда жесток.
— Искаш да кажеш, че си го излъгал.
— Да.
— Е, не може да бъде. Според мен ти току-що си извършил грях. Искаш ли да се изповядаш пред мен?
Лорен беше изтощена. През по-голямата част от пътя до Париж плака, а когато не плачеше, беснееше, задето се бе влюбила точно в Ник. Не можа да заспи, а веднага щом самолетът кацна, трябваше да отиде директно в кантората на юридическата фирма, за да подпише документите.
Те искаха да празнуват, ала тя — да замине за Бостън и да намери Ник. Но не можеше да реши какво ще направи след това. В един миг си мислеше, че ще го целуне, а в следващия, че ще му даде да се разбере, макар че самата тя вече нищо не разбираше. Винаги е била една практична, земна жена, но Ник я беше променил. Лорен не можеше да спи, не можеше да яде, не можеше да прави нищо друго, освен да плаче.