— Ти приемаш всичко ужасно спокойно! — укори я Томи.
Двамата с Ник чакаха и я наблюдаваха напрегнато и съсредоточено.
— Не знам какво да мисля — въздъхна Лорен. — Не ми се иска да повярвам, че това е истина…
— Трябва да приемем сериозно тази заплаха — предупреди я Ник.
— Онази другата жена, за която е говорил… Мили. Казал ти е, че я е убил преди една година, така ли? — попита Лорен.
— Хвалеше се с това.
Момичето потръпна.
— Открили ли са тялото й? …
— Той каза, че я е заровил надълбоко, където никой нямало да я намери — отговори й Томи.
— Пуснахме името му за проверка в криминалната картотека — намеси се Ник. — Тяхната компютърна система съхранява информация за неразкрити убийства, за които е било съобщено. Търсят се възможни съвпадения. Може пък да извадим късмет.
— Вярвам на думите му. Мисля, че наистина е убил бедната жена. Този изверг никак не се преструваше.
— Успя ли да го видиш? — попита Лорен.
— Не, прекъснах разговора, когато той ми каза, че ти си следващата му жертва. Скочих и изтичах навън. — Томи млъкна и поклати глава. — Не знам какво съм щял да направя. Бях шокиран.
— Но как е възможно някой да изчезне толкова бързо?
— Той не си е тръгнал.
— Непознатият е нокаутирал брат ти — обясни й Ник.
— Какво? — попита тя удивено.
— Нокаутирал ме е — рече Томи. — Издебна ме отзад. Не знам с какво ме е ударил, но имам късмет, че не ми е счупил черепа. Направо рухнах на пода. А в следващия момент видях, че монсеньорът се е надвесил над мен. Помислил, че ми е прилошало от жегата.
— Мили боже, той е могъл да те убие!
— По времето, когато играех футбол, съм получавал и по-жестоки травми.
Лорен накара Томи да й покаже удареното място. Когато докосна цицината, той потръпна:
— Все още ме боли.
— Може би ще трябва да отидеш на лекар.
— Ще се оправя, но ми се ще поне да бях зърнал лицето му, дявол го взел.
— Искам да чуя записа. Разпозна ли гласа?
— Не.
— Може би аз ще го разпозная.
— През повечето време той шепнеше.
Томи беше изплашен, това се виждаше в очите му. Когато отново заговори, гласът му потреперваше:
— Нищо лошо няма да ти се случи, Лорен. Ние ще се погрижим да си в безопасност — разпалено й обеща той и кимна към Ник.
Дълго време тя не продума нищо, само се взираше в капещото кранче на мивката в другия край на стаята.
— Не можеш да си позволиш да се отнасяш равнодушно към тази заплаха — предупреди я Томи.
Тя опря лакти на масата, наведе глава и притисна слепоочията си. Равнодушно ли? Знаеше, че умее да прикрива чувствата си, правила го беше в продължение на години, но бе изненадана, че брат й не вижда колко е разстроена. Имаше чувството, че главата й ще експлодира. Нейният спокоен, мирен свят току-що се беше сринал. И сега беше всичко друго, но не и спокойна.
— Томи, какво искаш да направя?
— Ще ти кажа какво не бива да правиш. Не трябва да се излагаш на риск, докато всичко това не приключи и не го заловят. Не бива да оставаш в Холи Оукс.
— Как така да замина? Моята най-добра приятелка се жени и аз ще й бъда шаферка. Няма да го пропусна. Знаеш също, че магазинът ми трябва да заработи след две седмици, а все още не всичко е готово. Освен това предстои и публичното обсъждане на реконструкцията на градския площад. Хората разчитат на мен. Не мога просто така да си събера багажа.
— Това ще са само временни мерки, докато го хванат.
Тя се изправи рязко. Не можеше да седи на едно място и секунда повече.
— Къде отиваш? — разтревожи се Томи.
— Ще си направя чаша горещ чай.
— Чай ли? Навън е шейсет градуса на сянка, а ти искаш горещ чай?
Но Лорен го изгледа ядосано и той отстъпи:
— Добре, ще ти покажа къде са приборите.
Двамата я наблюдаваха как напълни чайника с вода и го сложи върху котлона. След като извади торбичка с чай от една метална кутия и я пусна в чашата, тя се подпря на кухненския плот и се обърна към брат си.
— Ще трябва да обмисля ситуацията.
— Няма какво да мислиш, в този случай нямаш избор, Лорен. Аз няма да позволя…
— Томи, трябва да се обадиш на шериф Лойд — кротко го прекъсна Ник.
— Да, прав си. — Брат й беше забравил за шерифа. — Дано, докато ме няма, да успееш да й налееш малко акъл в главата — добави той и погледна намръщено сестра си. — Тя не бива да усложнява нещата. Трябва да разбере, че работата е сериозна.
— Аз не усложнявам нещата — възрази Лорен.
Много неохотно той стана и отиде да се обади по телефона. Ник използва мобилния си телефон, за да съобщи на полицията, че Лорен е при тях. После позвъни на своя началник. Докато той говореше с Моргенщерн, Лорен си наля чаша чай и я занесе на масата. След това отново седна.