— Трябва да се снабдиш с ей такова нещо — каза й той, докато прибираше телефона в горното си джобче. — Щяхме да знаем къде си и да се свържем с теб още докато си пътувала насам.
— В Холи Оукс всеки знае къде се намират другите. Все едно че живеем в аквариум.
— Шерифът нямаше представа къде си.
— Може би просто не си е направил труд да попита някого. Той е много мързелив — рече тя. — Съседите ми знаеха закъде заминавам. Също и двамата мъже, които се грижеха за магазина, докато работниците бяха там.
Тя взе копието от разговора, направено от полицията, започна да го чете, но после го остави.
— Сега бих искала да чуя записа.
За разлика от брат й, Ник смяташе, че трябва да направи точно това. Той донесе касетофона и го сложи в средата на масата.
— Готова ли си? — попита я със сериозен тон.
Лорен престана да разбърква чая си. Пое си дълбоко дъх и кимна утвърдително.
Ник включи касетофона и се облегна назад. Тя се взираше във въртящата се касета, докато слушаше разговора от изповедалнята. Зловещият глас на непознатия направи целия ужас по-реален. Когато записът свърши, Лорен простена:
— Боже мой!
— Разпозна ли гласа?
Тя поклати отрицателно глава.
— Той шепне толкова тихо, че дори не разбрах всичко. Но ми се струва, че не съм чувала този глас по-рано. Ще изслушам записа още веднъж — обеща тя. — Но нека да не е веднага, не мисля, че бих могла да го издържа.
— Той казва някои от тези неща преднамерено… Поне на мен така ми се струва. Целял е да изплаши Томи.
— И е успял. Не искам брат ми да се притеснява, но не знам как да го успокоя. Цялото това напрежение не се отразява добре…
— Трябва да гледаш по-реалистично на нещата. Заплашил го е, че ще убие сестра му при първа възможност, а ти смяташ, че не бива да се притеснява?
С измъчен вид Лорен прокара пръсти през косата си.
— Да, прав си… но е вредно за него.
Още при първите й думи Ник забеляза лекия й френски акцент, но сега той беше по-ясно изразен. В началото изглеждаше спокойна и сдържана, но самообладанието й вече започваше да се пропуква.
— Но защо е избрал мен? — промълви тя с искрено удивление. — Аз водя такъв еднообразен, обикновен живот. Няма никаква логика.
— В поведението на тези извратеняци няма логика. Преди две години имаше един такъв случай: извратен тип видял сметката на шест жени, преди да го пипнат. И знаеш ли какво отговорил, когато го попитали как е подбирал жертвите си?
Тя го гледаше ужасено.
— Подбирал ги пред бакалниците. Заставал пред входа и се усмихвал на жените, които минавали покрай него. Избирал първата, която отвръщала на усмивката му… Обикновени жени, Лорен. При тези убийци не можеш да търсиш мотиви, нито пък си струва да си губиш времето да разбереш как работи мозъкът им. Остави това на експертите.
— Смяташ ли, че човекът в изповедалнята е сериен убиец?
— Не съм сигурен. Възможно е точно сега да започва. След като чуят записа, нашите криминални психолози ще знаят повече.
— Но какво смяташ ти самият?
— Тук има дяволски много противоречия. В началото той е казал на Томи, че е убил онази жена преди една година, но според мен го е излъгал.
— Защо?
— Уверил го е също, че е пристрастен към това. Едното твърдение противоречи на другото.
— Не те разбирам.
— Ако му доставя удоволствие… да измъчва, значи я е убил наскоро, а не преди една година. Не би могъл да чака толкова дълго до следващата набелязана жертва.
— Ник, а какво мислиш за писмото, което той твърди, че е изпратил на полицията?
— Ако е истина, тогава те ще го получат утре или вдругиден. И ще го проверят за пръстови отпечатъци, но се съмнявам, че онзи е оставил.
— Предполагам, че и на касетата не са открили следи?
— Всъщност на нея имаше един отпечатък, но той не беше на нашия човек. Момчето, което е продавало касети в супермаркета „Супер Сидс“, има досие, тъй че открихме неговите отпечатъци. Беше лесно да го проследим до супермаркета — обясни той. — То има условна присъда и инспекторът, който отговаря за него, му е помогнал да си намери тази работа.
— Момчето спомни ли си кой е купил касетата?
— Не, за жалост — отговори Ник. — Влизала ли си в някой от тези супермаркети? През тях минава невероятно голям поток от хора, а касата е била за плащане в налични, тъй че не е имало нито кредитна карта, нито чек, за да се опитаме да ги проследим.
— Ами в изповедалнята? Там не са ли открити някакви отпечатъци?
— Да, стотици.
— Не мислиш ли, че някои от тях може да са неговите?