— Не, не смятам — отговори той.
— Много е хитър, нали?
— Тези хора никога не са толкова хитри, колкото си въобразяват. Освен това… — Ник се замисли за миг.
— Какво? — попита нетърпеливо Лорен.
— Ние ще бъдем по-хитри от него.
ШЕСТА ГЛАВА
Ник излъчваше самоувереност. Лорен изведнъж прозря, че вероятно са го обучавали да се държи спокойно, тъй че свидетелите и жертвите да не изпадат в паника.
— Случвало ли се е въобще някога нещо да те извади от равновесие? — попита тя.
— О, да — усмихна се многозначително детективът.
— И си сигурен, че този човек от записа говори сериозно, така ли?
— Лорен, независимо колко пъти ще ми зададеш този въпрос, отговорът винаги ще бъде един и същ. Да, смятам, че той говори сериозно — търпеливо повтори Ник. — Дал си е много труд да проучва теб и Томи, а също и мен. Както вече ти казах, намерението му е било да изплаши брат ти и е успял, дявол го взел. Томи е убеден, че тоя тип е смахнат, но аз имам чувството, че голяма част от казаното от него е било внимателно подготвено. Сега трябва да открием какви са истинските му намерения. Лорен усещаше, че губи самообладание.
— Не мога да повярвам, че това се случва — прошепна и стисна юмруци. — Чу ли какво е направил на онази жена? Как я е измъчвал? Чу ли…
Ник стисна ръката й и я помоли настойчиво:
— Лорен, поеми си дълбоко дъх. Ще го направиш ли?
Тя го послуша, но това не й помогна. Смисълът на онова, което бе чула на записа, най-накрая достигна до съзнанието й. Побиха я ледени тръпки. Отдръпна се от детектива.
Цялата беше настръхнала, тялото й потреперваше.
Ник грабна сакото и загърна раменете й.
Изведнъж му се прииска да я прегърне и утеши. Така както би направил с някоя от собствените си сестри, ако бе изплашена, но той не знаеше как ще реагира Лорен. Затова си остана на мястото в очакване тя да му даде някакъв знак.
Момичето се загърна плътно със сакото и вкопчи ръце в реверите:
— Откога си тук?
— От около един час.
И двамата замълчаха. В продължение на няколко минути се чуваха единствено тиктакането на часовника над мивката и приглушеният глас на Томи откъм всекидневната. Ник забеляза, че тя не е докоснала чая си. После Лорен вдигна поглед към него и той видя, че очите й са пълни със сълзи.
— Мислех си за онази жена… Мили… — изхлипа Лорен. — И за това какво й е причинил…
Чаят беше изстинал и тя реши да приготви нов за себе си и за Ник. Шетането за момент й даде възможност да овладее чувствата си.
Ник съсредоточено я наблюдаваше. Благодари й, когато сложи пред него чашата с чай. Изчака я да седне отново на мястото си и каза:
— Вярвам, че ще издържиш.
— Надяваш се, че съм по-силна, отколкото изглеждам ли?
— Да — усмихна се уморено той.
— Какво работиш във ФБР?
— В отдел „Издирване на безследно изчезнали“.
— И какво издирваш?
— Когато имам късмет ли?
— Да, когато имаш късмет.
Той се наведе, за да натисне копчето за пренавиване на лентата. След това я погледна отново:
— Деца. Аз издирвам деца.
Ник така се взираше в сините й очи, че Лорен изпита чувството, че се опитва да надникне в душата й. Навярно той анализираше всяко нейно действие. Дали не се мъчеше да открие слабото й място?
— Това е секретна работа — отбеляза Ник, надявайки се, че с тези думи ще сложи край на темата за ФБР.
Съжалявам, че трябваше да се запознаем при тези обстоятелства — въздъхна Лорен. — Виж ме само как треперя. — Тя протегна ръка към него. — Идва ми да се разпищя.
— Тогава го направи.
Предложението му я стресна.
— Започни да пищиш — повтори спокойно Ник.
Тя се усмихна, осъзнавайки колко глупаво ще се получи.
— Монсеньорът ще получи сърдечен удар, а брат ми ще припадне.
— Поне се опитай да се отпуснеш за няколко минути.
— И как ми предлагаш да го направя?
— Нека да поговорим за нещо друго. Поне докато Томи се върне.
— В момента не мога да мисля за каквото и да е.
— Разбира се, че можеш — настоя той. — Опитай се, Лорен. Това вероятно ще ти помогне да се успокоиш.
Тя се съгласи с неохота.
— За какво да говорим?
— За теб — реши Ник.
Лорен поклати отрицателно глава, но той не й обърна внимание и продължи:
— Много е странно, че никога по-рано не сме се срещали, не смяташ ли?
— Да, странно е — съгласи се момичето. — Ти си най-близкият приятел на брат ми още от детските години и през цялото това време той е живял със семейството ти. А аз въпреки това не знам много неща за теб. Томи си идваше у дома за лятната ваканция. Ти също винаги беше поканен, но никога не дойде. Все изникваше нещо, което ти пречеше.