— Но ако прекарваш цялото си време с мен, как ще го хванеш?
— Аз работя за една могъща организация, Лорен, забрави ли? Те вече провеждат разследване. Остави на нас да го заловим. Именно за това сме обучени.
Тя подпря брадичката си с длан. В продължение на една цяла дълга минута не продума нищо, а след това изправи гръб и го погледна право в очите.
— Няма да му позволя да ме уплаши. Искам да помогна. Обещавам да не върша никакви глупости — побърза да добави момичето. — Не, сега аз не се страхувам. Просто съм ядосана. Истината е, че съм направо бясна, но не и изплашена.
— Би трябвало да се страхуваш. Страхът ще те кара да бъдеш по-предпазлива.
— Но човек може и да се парализира от страх, а аз няма да го позволя — увери го Лорен. — На записа този човек… това чудовище — поправи се тя — разправяше на брат ми какво удоволствие му доставяло да измъчва и убие една бедна, невинна жена. А след това призна, че отново изпитвал неудържимо желание да убива и че е избрал мен за следващото си забавление. Толкова е хитър, той е знаел, че Томи иска да види лицето му, затова го е изчакал да излезе от изповедалнята и след това го е халосал по главата. Можел е да го убие.
— Не е искал, иначе е щял да го направи — тихо каза Ник. — Сега този човек използва Томи като свой посредник. — Той зърна тревожното изражение, което се мярна върху лицето й, и веднага побърза да я успокои: — Не се притеснявай за брат ти. Ще се грижим и той да е в безопасност.
— Денем и нощем! — настоятелно изрече тя.
— Разбира се — съгласи се Ник. Лорен го изгледа замислено:
— Не ти ли се струва, че този непознат човек държи положението в ръцете си? Той нарежда на Томи да се обади на теб и да те накара да ме заведеш надалече, където може би няма да ме последва. А брат ми иска да направи точно това. Да ме скрие.
— Разбира се, че иска да те скрие. Той те обича и не желае да ти се случи нищо лошо.
Лорен разтри слепоочията си и въздъхна:
— Знам. Сигурно бих реагирала по същия начин. Но аз познавам брат си. В момента той страшно се терзае заради нещо друго, което му е казал онзи човек в изповедалнята. Нещо, което нито ти, нито Томи споменахте пред мен.
— Какво е то?
— Той е казал на Томи, че ще се опита да си намери някоя друга, с която да се забавлява. — Лорен продължи да говори с треперлив глас. — Поради някаква си неизвестна причина е решил да ме предупреди, за да мога да се измъкна. Но няма кой да предупреди другата жена, нали така?
— Не, вероятно няма — съгласи се Ник. — Но ти трябва да…
— Бягството не е решение — прекъсна го тя. — Няма да позволя на никого да има такава власт над мене. Няма да се уплаша.
— Ще обсъдим това по-късно, след като Пит намери време да прослуша записа заедно с криминалния психолог. — Ник понечи да стане, но Лорен го сграбчи за ръката. Тя не желаеше да чака.
— Сигурна съм, че имаш някакви предположения. Искам да ги чуя. Трябва ми информация, Ник, не желая да се чувствам безсилна, а в този момент се усещам точно така.
За няколко секунди той впери поглед в лицето й, докато вземе решение. След това кимна утвърдително.
— Добре, ще ти кажа какво знаем. Да започнем с това, че моят началник доктор Питър Моргенщерн вече е прослушал едно копие на магнетофонния запис. Той е психолог и е най-добрият. Ако някой въобще може да проникне в съзнанието на този извратен тип, то това е единствено Пит. Само че още не е имал време да анализира всяка дума.
— Разбирам.
— Добре. А сега нека да разгледаме фактите. Най-важното е, че тази работа не е случайна. Ти си била специално избрана.
— Знаеш ли защо?
— Сигурни сме, че той те е избрал, защото чувства, че се е посветил… на теб — обясни Ник, стараейки се да намери точната дума.
— Какво означава това? — нетърпеливо попита Лорен.
— Че си имаш почитател. Така ги наричаме… почитатели.
— В това няма никакъв смисъл. Аз не съм филмова звезда или някаква видна личност, а обикновена жена.
— Погледни се в огледалото, Лорен. Във външността ти няма нищо обикновено. Ти си красива. И той смята, че си красива. — Ник побърза да продължи, преди тя да може да го прекъсне. — А повечето от жертвите на такива типове не са забележителни личности.
— Продължавай — рече тя, поемайки си дълбоко дъх. — Трябва да знам точно пред какво съм изправена. Това, което казваш, не ме плаши — добави Лорен, за да го накара да не подбира прекалено внимателно думите си. — Нужно е да знам всичко, за да мога да се съпротивлявам, защото точно това смятам да правя, за бога!
— Добре, ето какво ни казва той: дълго време те е следил. Знае всичко за теб. Всичко! Известно му е какъв парфюм използваш, какви са любимите ти храни, с какъв препарат переш бельото си, какви книги четеш, какъв е сексуалният ти живот, какво правиш през всяка минута от деня си. Той иска да знаем, че е влизал в къщата ти най-малко два пъти. Сядал е на столовете ти, ял е от храната ти и е преровил чекмеджетата. Това е неговият начин да те опознае — обясни Ник. — Вероятно си е взел за спомен нещо от шкафчето с бельото ти, нещо, чиято липса няма да откриеш веднага. Помисли си, ще се сетиш за някоя стара нощница или фланелка, които ти се губят напоследък. Трябва да е някаква част от облеклото, която носиш на голо.