— Защо? — попита тя, шокирана от образа на човека, когото Ник бе нарекъл неин почитател.
Не й се искаше да повярва, че някой е влизал в къщата й неканен и е ровил вещите й. А при мисълта, че я е наблюдавал, я побиха тръпки.
— За да може да усеща аромата на тялото ти — обясни й той. — Така той се чувства по-близо до теб. Каквото и да е взел, нощем спи с него — добави Ник, като си спомни какво бе казал непознатият — че потъвал в нейното ухание.
— Нещо друго? — попита тя, удивена от безпристрастното звучене на собствения си глас.
— Да — каза Ник. — Наблюдавал те е как спиш.
— Невъзможно! — възкликна ужасено Лорен. Ник посочи касетофона:
— Всичко е записано.
— Ами какво щеше да стане, ако бях отворила очи… Ами ако се бях събудила и го бях видяла?
— Точно това иска той — каза Ник. — Но не сега. Ще се разстрои, ако го принудиш да те нарани сега.
— Защо?
— Защото ще объркаш плана му.
— Продължавай, не съм изплашена — повтори тя.
— Ето до какви заключения стигнахме на този етап. Той живее в Холи Оукс и е някой, с когото се срещаш през цялото време, може би дори всекидневно. Държиш се приятелски с него, но както вече ти казах, той си прави най-различни заключения за поведението ти. Пит смята, че мъжът е на етап обожание. Това означава, че те смята за дяволски съвършена и иска да те защитава. Човекът е обсебен от теб и явно се бори със себе си. Във всеки случай, иска от нас да вярваме, че е така. Може наистина да те харесва, Лорен. В такъв случай не желае да те нарани, но знае, че ще го направи, защото ти ще го разочароваш, независимо как ще се държиш. Според него няма как да оправдаеш очакванията му, той ще се погрижи за това. И няма начин да го победиш.
— Ти каза, че той е на етап обожание, но това ще се промени. Кога ще настъпи тази промяна?
— Не знам — призна си Ник. — Но не смятам, че ще ни се наложи да чакаме дълго. Възможно е вече да губиш блясъка си в неговото съзнание. Той трябва да открие някакво несъвършенство у теб, за да се почувства предаден. Това може да е начинът, по който се усмихваш. Изведнъж ще започне да си мисли, че му се присмиваш, или пък ще си внуши, че се сближаваш с някой друг мъж. Това непременно ще го разяри. Не забравяй, той е обещал на Томи, че ако избягаш от него, може и да не те последва. Но също така е заявил, че е блестящ и че търси по-голямо предизвикателство.
— Може би ще се умори от това… обсебване.
— Няма да си замине оттук — угрижено рече Ник. — Тази фантазия го владее. Не може да спре. За него това е игра на котка и мишка. Харесва му да бъде ловец. Колкото по-голямо е предизвикателството, толкова по-забавно му е. Играта няма да свърши, докато ти не започнеш да го молиш за милост. — Ник се приведе напред и я изгледа изпитателно: — Е, Лорен, още ли не си изплашена?
СЕДМА ГЛАВА
Колко забавно му беше да си поиграе със свещеника. Всъщност съвсем не очакваше, че ще се забавлява толкова много, защото от предишния си опит бе научил, че понякога подготовката се оказваше по-интересна, отколкото конкретното събитие.
Също както в детските му години, когато строеше укрепления в задния двор. Радостта се криеше в очакването на онова, което щеше да се случи в неговия изолиран свят, където никой не можеше да го шпионира. Той беше прекарал дълги часове наред в подготовка на събитието. С мравешко усърдие остреше кухненските ножове и ножиците, взети от чекмеджето на майка му. Педантично подготвяше гробовете на животните, които бе уловил и пъхнал в клетки. Но самите убийства винаги се оказваха разочароващи. Животните не пищяха достатъчно силно, за да го задоволят.
Но в сегашния случай Томи не го беше предал. Не, не, той въобще не беше разочарован от свещеника.
Докато пътуваше по магистралата, отново и отново си припомняше в подробности целия разговор, докато не започна да се смее на глас и по лицето му не потекоха сълзи. Нямаше никой наоколо, тъй че можеше да се смее гръмогласно. Напоследък можеше да прави каквото си поиска, по всяко време, навсякъде, стига само да внимаваше. Просто попитайте хубавичката малка Милисънт.