Том усети, че коремът му къркори. В горещината дрехите му лепнеха от пот, започна да ожаднява. Имаше нужда от още един душ и от една ледена „Бъд Лайт“. През цялото време, докато се печеше като коледна пуйка в изповедалнята, не се появи нито един желаещ да се изповяда. Според него по това време на деня едва ли имаше жива душа и в църквата. Освен, разбира се, Луис, който обичаше да се крие в стаичката до притвора и тайно да си попийва от бутилката долнокачествено уиски, скрито в кутията му с инструменти. Том погледна часовника си — оставаха още две минути до края на определеното време и реши да тръгва. Угаси лампата над изповедалнята и посегна да дръпне завесата, но в този момент долови лекото свистене, което се чуваше, когато някой коленичеше върху кожената възглавничка. Последва дискретно покашляне откъм отделението за изповядващите се.
Том с нежелание приседна отново на стола, извади дъвката от устата си и я сложи обратно в обвивката й. След което молитвено наведе глава и плъзна нагоре дървената преграда.
— В името на Отца и Сина… — започна той и направи кръстния знак с ръка.
Изминаха няколко секунди в мълчание. Покаялият се грешник сигурно се опитваше да събере мислите си или да набере кураж, преди да се изповяда. Том оправи епитрахила около врата си и търпеливо зачака.
През решетката, която ги разделяше, го лъхна благоуханието на „Обсешън“, парфюма на Калвин Клайн. Том позна това тежко и сладко ухание, защото неговата икономка в Рим му беше подарила за рождения ден флаконче тоалетна вода от тази марка. Няколко капчици бяха достатъчни за дълго време, а каещият се явно бе прекалил с количеството. Изповедалнята направо вонеше на „Обсешън“. Този аромат, в съчетание с миризмата на плесен и пот, едва не го задуши. Стомахът му се разбунтува и той направи усилие да не повърне.
— Тук ли сте, отче?
— Тук съм — прошепна Том. — Когато сте готов да изповядате греховете си, можете да започнете.
— Това е… трудно за мен. За последен път се изповядах преди една година. Тогава не получих опрощение. Сега ще опростите ли греховете ми?
В гласа се долавяше някаква странна напевност и насмешливост. Това накара Том да застане нащрек. Дали непознатият беше просто изнервен, тъй като отдавна се бе изповядал за последен път, или пък нарочно се държеше непочтително?
— Не ви дадоха опрощение ли?
— Така е, отче. Разгневих свещеника. И вие ще се разгневите. Онова, което трябва да изповядам, ще ви шокира. А след това ще побеснеете, също като другия свещеник.
— Каквото и да кажете, няма да ме шокира, нито да ме разгневи — увери го Том.
— Вече сте го чували и по-рано? Така ли е, отче?
Преди Том да успее да му отговори, каещият се добави шепнешком:
— Мрази греха, а не грешника.
Насмешливите нотки прозвучаха по-отчетливо. Том настръхна.
— Ще бъдете ли така добър да започнете изповедта?
— Да — отговори непознатият. — Благослови ме, отче, защото ще съгреша.
Объркан от чутото, Том се наведе към решетката и помоли човека да започне отначало.
— Искате да изповядате грях, който се каните да извършите ли?
— Да.
— Това някаква игричка ли е или…
— Не, не, не е никаква игра — бързо отговори непознатият. — Аз съм страшно сериозен. Ядосах ли ви вече?
Зад решетката внезапно избухна смях — гръмки, дразнещи звуци, подобно на изстрели среднощ.
Стараейки се гласът му да звучи спокойно, Том поясни:
— Не, не съм ядосан; а по-скоро объркан. Вие със сигурност разбирате, че не мога да ви дам опрощение на грехове, които тепърва замисляте да извършите. Прошката е за онези, които са осъзнали грешките си и искрено се разкайват. Те имат желание да платят за греховете си.
— О, отче! Но вие все още не знаете за какви грехове става дума! Как е възможно да откажете да ми дадете прошка?
— Назоваването на греховете няма да промени нищо.
— Не е така! Преди година признах на друг един свещеник какво се каня да извърша, но той не ми повярва, докато не стана прекалено късно. Не правете същата грешка.
— Откъде разбрахте, че свещеникът не ви е повярвал?
— Той не се опита да ме спре.
— От колко време сте католик?
— През целия си живот.
— Тогава сигурно знаете, че свещеникът не може да говори за греха или за грешника извън изповедалнята. Тайната на изповедта е свещена. Как по-точно би могъл да ви спре другият свещеник?