След като врявата утихна и мокрите и уморени деца се разотидоха по домовете си, монсеньор Маккиндри покани Ник и Лорен да споделят с него и Томи една скромна вечеря. Томи и Ник приготвиха яденето. Ник изпече пиле на грил, Томи направи салата от зелен фасул и свежи зеленчуци, набрани от градината на монсеньор. Разговорът на масата се въртеше около срещата на монсеньор с неговите съученици. Той забавляваше гостите си, като разказваше една след друга забавни истории за лудориите, които вършели в семинарията. Докато траеше вечерята, никой не спомена и дума за „тревожното събитие“, както го нарече по-възрастният свещеник. Но по-късно, когато монсеньор Маккиндри и Лорен измиха чиниите, той отново подхвана тази тема. Попита Лорен дали се притеснява. Тя му каза, че е изплашена, но същевременно е толкова ядосана, че не може да си намери място и й иде да потроши всичко наоколо. Монсеньор възприе думите й буквално и мигновено измъкна от ръцете й чинията, която тя бършеше в момента.
— Когато твоят брат разбра, че е болен от рак, се почувства безсилен, отчаян и разгневен, но след това реши да поеме в ръцете си своето лечение. Прочете всичко, което успя да намери за този специфичен тип рак, а това се оказа голямо предизвикателство, защото неговата болест се среща изключително рядко. Изучи всички медицински списания и разговаря с голям брой специалисти в тази област, докато не откри човека, който да определи неговия курс на лечение.
— Доктор Кауън ли?
— Да — отвърна монсеньор. — Том усещаше, че доктор Кауън би могъл да му помогне. Той, разбира се, не е очаквал да стане някакво чудо, но имаше доверие на доктор Кауън, а този лекар си знае работата. Вашият брат се справя в тази битка — добави той. — И ето защо, когато онкологът се премести на работа в Канзаския медицински център, Том го последва. Онова, което ви съветвам да сторите, Лорен, е да вземете нещата в ръцете си. Намерете някакъв начин да го направите и тогава няма да се чувствате толкова безпомощна и изплашена.
След като почистиха кухнята, монсеньорът приготви за нея един от своите специални пуншове, който гарантирано щеше да успокои нервите й. После побърза да пожелае „лека нощ“ на всички и се качи на горния етаж да си легне. Питието имаше горчив вкус, но тя послушно го изпи, тъй като монсеньорът си бе дал толкова труд да го приготви.
Беше изминал един ужасен ден. Вече наближаваше десет часът и тя се чувстваше изтощена от напрежението. Седна на дивана във всекидневната на къщата до брат си, като се опитваше да слуша как двамата мъже съставяха плановете си. Но й беше трудно да се съсредоточи и да събере блуждаещите си мисли. Дори не можеше да се абстрахира от досадния шум на старата климатична инсталация, закрепена на прозореца близо до камината. Тя бръмчеше подобно на рояк разгневени пчели, но почти не охлаждаше стаята. От време на време изведнъж се разтърсваше силно и отново започваше да бръмчи монотонно. Лорен през цялото време очакваше това нещо да изскочи през прозореца. Ледена кондензирана течност капеше в кутия от спагети, поставена от Томи под прозореца върху дървения под. Беше решил да го лакира наново в някой от следващите дни. Но сега постоянният равномерен шум от падането на капките я подлудяваше.
Ник беше пълен с енергия. Той слушаше Томи, крачейки из всекидневната. Лорен забеляза, че брат й изглежда по-спокоен — беше свалил маратонките си и бе качил краката си върху една възглавница отоманка. На единия от белите му къси чорапи имаше голяма дупка, но той като че ли не я забелязваше или пък не му пукаше, че големият му пръст стърчи навън. Личеше си, че умората го надвива.
Лорен също се почувства омаломощена. Тя остави порцелановата чаша на масата, отпусна се назад върху меките възглавници на дивана, въздъхна дълбоко и притвори очи. Може би утре, след като се наспеше добре, главата й щеше да се проясни.
Така бе потънала в мислите си, че трепна, когато Томи побутна коляното й, за да привлече вниманието й.
— Заспиваш ли вече?
— Почти…
— Според мен с Ник трябва да останете тук тази нощ. Имаме две допълнителни спални, макар обстановката да е спартанска.
— Не са две, а само една — намеси се Ник. — Ноа ще пристигне всеки момент.
— Кой е този? — попита Лорен.
— Един приятел — отговори й Ник. — Идва от Вашингтон.
— Ник смята, че имам нужда от детегледачка.
— От бодигард — поправи го той. — Ноа е много добър в работата си. Не приемам възражения. Аз не мога да бъда на две места едновременно и тъй като искаш от мен да стоя при Лорен, възлагам на Ноа да те пази.