— Смяташ ли, че Томи е в опасност? — попита Лорен.
— Не поемам никакви рискове.
— Ноа за ФБР ли работи?
— Не точно.
Той не пожела да навлезе в подробности, но Лорен бе прекалено любопитна, за да се откаже от темата.
— Тогава откъде го познаваш?
— Работили сме заедно. Ноа… се е специализирал… И Пит го използва от време на време. Трябваше да напомня на Ноа, че ми е длъжник, за да се съгласи да дойде. Тези дни е затънал в работа.
— Като бодигард ли?
— Нещо такова.
— Явно нямаш намерение да ми кажеш каква е специалността му?
— Не, нямам — усмихна се Ник.
— Тогава значи е решено — рече Томи.
— Кое е решено? — попита разтревожено сестра му.
— Ти не слушаше ли? През последните петнайсет минути обсъждахме този въпрос.
— Не, не слушах — призна си тя. — Та какво решихте?
— Ти заминаваш с Ник. — Той вдигна поглед към приятеля си и добави: — Във всеки случай, реших го аз. Ник не е толкова категоричен.
— Така ли! И закъде ще заминем?
— За Нейтънс Бей — отговори брат й. — Можеш да отседнеш при семейството. Много ще се радват да те видят, молеха да отидеш. Лорен, мястото е страхотно, уединено е. Има само един мост, по който можеш да влезеш и да излезеш — добави той. — Казвам ти, там страшно ще ти хареса. Предният двор е голям колкото футболно игрище и стига почти до брега на залива. Може би Тео ще те разходи с платноходката. Помниш брата на Ник, нали?
— Разбира се, че го помня. Той прекара една седмица при мен и дядо, след като беше завършил юридическия колеж.
— А продължаваш ли да си кореспондираш с Джордън, сестрата на Ник?
— Да, и много ще се радвам да я видя отново, както и съдията и госпожа Бюканън, но…
Томи не й даде възможност да протестира.
— Най-накрая ще можеш да се запознаеш с всички останали — настоя той. — Сигурен съм, че ще дойдат у дома да те видят.
— Това би било много мило, но, Томи, сега моментът не е подходящ.
— Това е идеалният момент. Ще бъдеш на сигурно място, а това е единственото, за което трябва да мислиш сега.
— Кое те кара да смяташ, че този лунатик няма да ме последва? А помисли ли за семейството на Ник? Възможно е с присъствието си да ги изложа на опасност.
— Ще се погрижим за това — каза Ник. Той седна на креслото и се приведе напред, подпирайки лакти на коленете си. — Но аз мисля, че трябва да останем тук поне още един ден.
— За да изчакаме дали полицията ще получи писмото на престъпника ли?
— Няма защо да чакаме. Аз искам сестра ми да тръгне оттук веднага — настоя Томи.
— Да, знам, че искаш.
— Тогава защо държиш да се размотавате още тук? Опасно е — възрази му той.
— Съмнявам се, че нашият човек все още е в Канзас Сити. Свършил е онова, за което е дошъл тук. Вероятно се е прибрал у дома. Ние оставаме, защото Пит ще дойде. Той лично ръководи разследването и иска да поговори с теб.
— За какво? — попита Лорен. — Може ли Томи да му каже нещо, което той все още не знае?
Ник се усмихна:
— Куп неща.
— Кога пристига?
— Утре.
— Бях доста разстроен, когато говорих с него по телефона — рече Томи. — Трескаво те търсех, защото смятах, че ще знаеш какво може да се направи.
— Все още ли смяташ така? — попита го Ник.
— Разбира се.
— Тогава ме остави да си свърша работата. С Лорен ще изчакаме Пит, за да поговорим, преди да я отведа. Аз ще я защитавам, Томи, а ти просто трябва да ми се довериш.
Той бавно кимна.
— Ще се постарая да не преча. Това добре ли е?
Звънецът на входната врата иззвъня и прекъсна разговора им. Ник каза на Томи да остане на мястото си и отиде да отвори вратата. Лорен забеляза, че на излизане от стаята той разкопча кобура на пистолета си.
— Сигурен съм, че това е неговият приятел Ноа.
— Смяташ ли, че той спи с него? — шепнешком попита Лорен.
— С кого да спи? — не разбра Томи.
— С пистолета си.
Брат й се разсмя.
— Разбира се, че не. Пистолетът не ти харесва, нали?
— Не харесвам оръжията.
— А харесваш ли Ник?
Тя сви рамене.
— Харесвах го по-рано, преди да се запознаем, защото винаги ти е бил добър приятел. А ми се вижда и много мил.
— Така ли мислиш? — попита я Томи, а след това отново се засмя. — На Ник ще му се види много забавно, като го чуе. В критични ситуации, когато положението е сериозно, той съвсем не изглежда мил. Именно затова е много добър.
Преди тя да успее да го изнуди за повече подробности по въпроса, Ник се върна във всекидневната. Следвате го неговият приятел Ноа.
Първите впечатления от бодигарда на Томи бяха, че наистина е внушителен. Лорен подозираше, че ако някога той се замесеше в кавга, непременно щеше да излезе победител. А сетне с удоволствие щеше да си спомня колко забавно е прекарал, като е блъскал главите на нападателите една в друга.