Напрежението между тях изчезна и изведнъж той отново беше най-добрият приятел на брат й. Тя се отправи към банята и докато ровеше в чантата и търсеше нощницата си, с ъгълчето на окото зърна как Ник се хвърли на леглото и грабна дистанционното на телевизора.
Лорен дълго стоя под душа, оставяйки се горещата вода да се стича по раменете й, докато натрупаното през деня напрежение се стопи. Когато подсуши със сешоара дългата си коса, вече се чувстваше съвсем изтощена. Облече една много широка нощница, наплеска се набързо с малко хидратиращ крем, а след това грабна тубичката с лосион за тяло „Шанел“ и се върна в спалнята.
Ник се беше настанил като у дома си. Лежеше, облегнат на възглавниците, а дългите му мускулести крака стърчаха от леглото. Беше се преоблякъл в стари оръфани спортни гащета и бяла фланелка. В скута му имаше малък бележник и химикалка, а в ръката си държеше дистанционното. Изглеждаше напълно спокоен.
В гардероба бяха окачени няколко халата, но Лорен бе забравила да вземе един от тях в банята. Ала тъй като той я удостои само с бегъл поглед, след което отново се обърна към телевизора, тя престана да се притеснява дали е облечена прилично. В края на краищата нощницата стигаше до коленете й.
Ник не откъсваше поглед от телевизора. Външно изглеждаше неподвижен, съсредоточил цялото си внимание върху екрана, но мислите бушуваха в главата му. Когато Лорен излезе от банята, той я обгърна с един поглед — невероятно дългите й крака, полюшващите се гърди под леката материя, красивата й шия, съвършените й устни. Едва ли щеше да се почувства по-възбуден, ако бе облечена с дантелено бельо.
О, той наистина забеляза всичко, но за това му бяха нужни по-малко от три секунди. Трябваше да призове на помощ цялото си самообладание, за да извърне очи към телевизора. Само че ако тя го беше попитала какво гледа в момента, не би могъл да й каже.
— Ти си като брат ми — отбеляза Лорен.
Дръпна нощницата си надолу и се облегна на две големи възглавници. Имитира го, кръстосвайки крака като него и започна да развинтва капачката на лосиона.
Имаше много място между тях на голямото легло, но това не уталожи странното напрежение помежду им. „Овладей се, каза си Ник. Това е малката сестричка на Томи“.
Мажейки ръце с розовия лосион, Лорен повтори:
— Казах, че си също като брат ми.
Томи не изпуска дистанционното от ръцете си.
— Защото той знае тайната — усмихна се Ник.
— Каква тайна?
— Че онзи, който управлява дистанционното, управлява света.
Тя се засмя и това го насърчи да говори.
— Не си ли забелязала как президентът винаги потупва горното джобче на жилетката си? Проверява дали дистанционното му си е все още на мястото.
— Винаги съм си мислила, че това е някакъв нервен жест.
— Е, сега знаеш истината.
Лорен остави шишенцето с лосиона на масичката до леглото и се пъхна под завивките. Впери невиждащ поглед в телевизора, но в главата й се въртяха неспокойни мисли.
— Ноа е добър в работата си, нали? След като се запознах с него, вече не се притеснявам за Томи. Ноа ме накара да се почувствам уверена, че ще пази брат ми. Знам, че ме дразнеше, разправяйки ми за разни убийства…
— Да, така е — засмя се Ник.
— Ти ми каза, че Пит го използва от време на време, но че Ноа не работи за ФБР.
— Хем работи, хем не. Това е нещо като да си малко бременна. Ноа обича да си мисли, че е свободен агент.
— А не е ли?
— Не, Пит го командва. И тъй като Пит работи за ФБР, а Ноа работи за него, значи той също работи за Бюрото. Ние просто не му го казваме.
— Не мога да разбера кога говориш сериозно — усмихна се Лорен. — Но сега се чувствам скапана, дано на сутринта умът ми да е бистър отново.
На следващия ден, с ум като бръснач, Лорен щеше да реши как да се справи със ситуацията. Но сега просто беше прекалено уморена, за да може да мисли.
Заспа, докато го наблюдаваше как гледа хокеен мач.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Когато сутринта Лорен се събуди, чу как Ник обикаля из всекидневната. Грабна чантата си и побърза да влезе в банята, за да се облече. Нямаше богат избор в облеклото. Беше напуснала Холи Оукс по тревога и не бе имала време да помисли за гардероба си. Когато събираше багажа си, смяташе, че ще прекара само една нощ в Канзас Сити. Беше пъхнала в чантата къса черна ленена пола и бяла блуза, в случай че Томи влезеше в болницата. Само веднъж да седнеше с тази ленена пола и тя щеше да изглежда така, все едно че е спала с нея.