— И кой друг освен теб удържа положението?
— В града има много хора, които биха искали да видят тези сгради възстановени, а не съборени.
— Да, но колко от тях все още имат свои фирми около площада?
Тя въздъхна.
— Считано от миналия петък, четирима все още бяха на моя страна.
— А останалите се огънаха?
— Да.
— Искам да ми нарисуваш карта на мястото и да впишеш имената на всички собственици. Можеш да го направиш по-късно — добави той.
— Добре — съгласи се Лорен. — Това всъщност е площад с три страни, от четвъртата има малък парк. И един прекрасен стар фонтан. Най-малко на шейсет години е, но все още работи… Там има и подиум за изнасяне на концерти. През летните месеци местните музиканти се събират всяка събота вечер и свирят. Мястото наистина е очарователно, Ник.
Лорен притвори очи и взе да си припомня имената на онези, които бяха сключили договори с „Грифън“. Започна със собственика на железарския магазин, който едва си изкарваше хляба.
— Маргарет Стамп има малка хлебарница в централната сграда — обясни тя. — А Конрад Келог е собственик на градската аптека. Той е в блока точно срещу мен. Страшно важно е тези двамата да удържат положението, защото, ако един от тях продаде имота си, „Грифън“ може да събори техните сгради. А щом веднъж построи дори само един жилищен блок там, с площада е свършено.
— А какво ще стане, когато преместят Томи в друга епархия и той напусне Холи Оукс? Дали ти ще продадеш заведението си и ще го последваш?
— Не, ще остана, където съм. Обичам Холи Оукс. Там се чувствам удобно. Градът има богата история и хората не са безразлични един към друг.
— А аз не мога да си представя да живея в малко градче. Ще се побъркам.
— На мен страшно ми харесва — призна си чистосърдечно Лорен. — Чувствах се защитена, докато не се случи това. Вярвах, че в едно малко градче човек знае кои са враговете му. Предполагам, че съм грешала.
— Знам, че ти се пресели там, след като Томи се разболя толкова тежко.
— Той едва не умря.
— Но се възстанови. Ти си могла просто да си вземеш отпуск и да се върнеш пак на работа в онази галерия в Чикаго, когато Томи се оправи, но вместо това си напуснала. Защо така?
Тя погледна към чинията си и притеснено намести сребърните прибори на масата.
— Аз не изтичах при брат си. Избягах от една много неудобна ситуация. Това беше… нещо много лично.
— Лорен, предупредих те, че ще нарушавам спокойствието ти. Съжалявам, ако ти е неловко да говориш за лични неща, но въпреки това ще ти се наложи — рече Ник. — Не се притеснявай. Няма да кажа на брат ти.
— Аз не се притеснявам за това. Просто всичко беше толкова глупаво… — въздъхна тя, отново вдигайки поглед към Ник.
— Кое беше глупаво?
— Запознах се с този мъж в Чикаго. Всъщност работех за него. Известно време се срещахме и си помислих, че се влюбвам в него. Глупава история. Той се оказа…
Лорен се затрудняваше да намери точната дума за мъжа, който я бе предал.
— Гадина ли? — подсказа й Ник.
— Да, той определено беше истинска гадина.
Ник обърна нова страница в бележника си и я попита за името му.
— Джоъл Патерсън — отговори тя. — Беше началник на отдела.
— Какво всъщност се случи?
— Намерих го в леглото с друга жена, всъщност моя приятелка.
Ник леко се подсмихна, но Лорен възнегодува:
— Не е смешно! Поне по онова време.
— Извинявай, не бях много тактичен, нали? Коя беше тя?
— Просто една жена, която работеше за галерията. Връзката им не продължи дълго. Сега тя вече е с друг мъж.
— Кажи ми името й.
— И нея ли ще проверяваш?
— Непременно.
— Кристин Уинтърс.
Той я записа в бележника си, а след това погледна Лорен.
— Нека за минутка да се върнем на Патерсън.
— Не искам да говоря за него.
— Все още си наранена ли?
— Не — отговори тя. — Просто още се чувствам ужасно глупава. Знаеш ли, че той имаше наглостта да обвини мен?
Ник вдигна поглед от бележника си и я погледна учудено:
— Шегуваш ли се?
Удивеното му изражение я накара да се усмихне.
— Вярно е. Каза ми, че аз съм виновна, задето е отишъл да спи с Кристин. Защото мъжете имали своите нужди.
— Защото не си искала да се чукаш с него, така ли?
— Какъв странен начин на изразяване! Не, не исках да се чукам.
— Защо? Мислила си, че го обичаш. Защо не си легна с него?
— Да не би да го оправдаваш!
— Не, разбира се, тоя тип е нищожество. Просто съм любопитен. Нали спомена, че си го обичала…
— Не, казах само, че съм си помислила, че се влюбвам в него — поправи го тя, като разчупи кроасана и посегна с ножа към сладкото. — В случая бях много практична — обясни Лорен. — Двамата с Джоъл имахме еднакви интереси и си мислех, че имаме еднакви ценности. Е, сгреших.