— По-късно ще довършим този списък — каза Ник. — Трябваше да го започнем още снощи, но ти изглеждаше съсипана от умора.
— Да, заспах, докато ти гледаше някакъв мач.
— Не някакъв мач, а мача. Плейофите за купата „Стаили“ — възнегодува Ник.
— А след това какво прави?
Той знаеше какво иска да разбере тя, но отвърна лаконично:
— Спах.
Измина една цяла дълга минута в мълчание.
— Къде?
Той се усмихна.
— С теб.
Гласът му прозвуча самоуверено. Целта му несъмнено беше да я накара да се изчерви. Но тя реши, че е крайно време да победи противника с неговото собствено оръжие. Винаги се държеше благоприлично, но този път попита прямо.
— Е, и хареса ли ти?
Той се засмя.
— Разбира се. Спах като къпан. Но сега съм притеснен. Какво ли ще каже брат ти, когато му призная, че съм спал със сестра му?
— Няма да те издам, ако и ти не ме издадеш.
— Добре, договорихме се.
Стигнаха до „Нашата Майка“ и Ник паркира колата пред църквата, за да не прекъсне баскетболния мач, който беше в разгара си. Веднага забелязаха Томи и Ноа, застанали един срещу друг в центъра на група от момчета. Томи беше облечен със спортни гащета в цвят каки и бяло поло. Ноа носеше скъсани дънки и черна фланелка, а под мишницата му се виждаше кафявият кобур с пистолета. На лицето му бе изписано заплашително изражение. На Лорен не й трябваше много време, за да разбере причината. Томи държеше една свирка пред устата си, а Ноа се навираше в лицето му и яростно спореше. Брат й беше упорит човек и никога не отстъпваше от позициите си, но сега си беше намерил майстора. Лицето му бе станало мораво, а изражението — не по-малко враждебно. Момчетата се бяха скупчили около брат й, подобно на легионери, готови да нападнат при команда.
Лорен изскочи от автомобила, преди Ник да успее да нахлузи на рамо кобура си.
— Струва ми се, че днес Томи трябваше да отиде в болницата за допълнителни изследвания — отбеляза тя.
— Минава десет — каза той. — Може би вече са били там.
— Ник, не трябва ли да направиш нещо? — попита ужасено тя, кимвайки към Ноа, който току-що бе блъснал Томи в гърдите. Брат й му отвърна, като наду свирката в лицето му.
Ник избухна в смях.
— Виж лицата на момчетата. Не им харесва, че Ноа крещи на техния свещеник — викна Лорен.
— Той просто се забавлява.
— Но според мен хлапетата не разбират това. А имат и числено превъзходство.
— Така ли мислиш? Е, Ноа може да се справи.
— Аз влизам вътре — рече Лорен и помаха на брат си, докато прекосяваше паркинга.
Монсеньорът я чакаше на прага и тя забърза към него.
В мига, в който я зърна, Ноа престана да крещи обидни думи и обърна гръб на Томи, за да я види по-добре.
— В какво си се вторачил така? — възнегодува Томи, който все още се задъхваше от надвикването.
— В Лорен — отвърна Ноа. — Има страхотно тяло.
— Говориш за сестра му — напомни му Ник и го плесна по рамото.
— Да, знам. Трудно е да повярваш, че са роднини. Тя е дяволски красива и мила, а той е такъв тъпанар. Между другото, твоят приятел е съвършено сляп — добави Ноа. — Не може да види, че топката е излязла извън игрището, макар че линията е на две крачки от него.
Спорът се разгоря отново.
Три минути по-късно тримата нахлуха в къщата. Томи бършеше челото си с края на блузата, но по телата на Ник и Ноа нямаше и капчица пот. Смеейки се дружно, тримата се насочиха към кухнята да си вземат нещо за пиене.
Лорен влезе във всекидневната и грабна един тежък кош с прането, оставен на пода.
— Не мога да повярвам, че предложи бира на тези хлапета — възмущаваше се Томи.
— Навън е горещо — защити се Ноа. — Помислих си, че са жадни.
— Но те са малолетни — разпалено отбеляза Томи. — А и още е предобед.
Ник й намигна, когато отново мина покрай нея, носейки опаковка с шест бутилки кока-кола. Ноа каза на Томи да остане вътре, докато той и Ник поговорят с момчетата на верандата.
— За какво беше всичко това? — попита Лорен брат си.
— Едно от момчетата е казало на монсеньор, че е възможно в събота да е видяло колата на онзи тип. Затова Ник говори с него.
— А момчето съобщило ли е на полицията?
— Не, никое от тези хлапета не говори с ченгетата — обясни й той. — Но всички са чули за случилото се. А Франки, главатарят на тайфата, красноречиво се изрази: „Няма да позволим на никой да пристига в нашата шибана енория и да се забърква с някой от нашите шибани свещеници“.