— Смятам, че ще има по-голяма полза, ако мъжът е само един и преследвачът ти повярва, че си влюбена.
Тя го изчака да продължи. Пит започна да барабани с пръсти по масата, обмисляйки възможностите.
— Той спомена за Ник. И отправи предизвикателство към Томи да замеси ФБР. Явно е, че иска да си играе с нас. — Пит потърка слепоочието си. — Нека да играем по свирката му, докато видим къде ще ни отведе.
— Какво означава това?
— Да го накараме да смята, че той дирижира положението — обясни Пит. — Чудя се как ли ще се почувства, ако си мисли, че неговата изповед ви е събрала двамата с Ник и между вас е пламнала романтична искра. Планът му ще се обърне срещу самия него и той със сигурност ще се почувства като глупак. Това е интересна идея. — Той кимна и добави: — С Ник трябва да се държите като влюбена двойка. Това ще го накара да изгуби равновесие — заключи Пит. После додаде замислено: — В случай че той е такъв, за какъвто се представя.
— Ник… — подхвана тя.
— Няма начин той да се хване на тази въдица — възрази Ник. — Как тъй мигновено се влюбваме? Казвам ти, Пит, този план е нелогичен.
— На нас не ни пука дали той ще повярва или не — търпеливо обясни Пит. — Целта е да му се надсмеем. Ако с Лорен се държите като влюбени, той ще повярва, че му се присмивате. Това ни най-малко няма да му хареса. Гарантирам ви.
— Не. Това е прекалено рисковано — отново се възпротиви Ник.
— Не се държиш разумно! — възрази Лорен.
— Аз ли не се държа разумно? Ти нямаш идея на какво са способни тези психопати.
— Но ти знаеш какво могат да направят — отбеляза спокойно тя. — И си в състояние да осигуриш моята безопасност.
Ник я погледна строго:
— Вземаш решение, без да имаш достатъчно информация, защото не знаеш пред какво си изправена. Планът ти е неосъществим.
Пит помълча замислено, после се намеси:
— Преди да започна работа във ФБР, хора като Хайнс бяха наричани психопати. В днешно време Хайнс ще бъде наречен убиец с интелект, което е обратното на дезорганизиран. Той педантично планираше и подготвяше убийствата си и беше високоинтелигентен. Винаги си набелязваше някоя непозната жена, дебнеше я в продължение на месеци, докато се запознаеше добре с навиците й. Но не би контактувал с нея, нито би я предупредил, както направи този изверг. И когато накрая беше готов, Хайнс примамваше жената на някое изолирано място, където никой не би чул писъците й. Хайнс с удоволствие удължаваше агонията й колкото е възможно… Това увеличаваше собственото му удоволствие. След като я убиеше, винаги скриваше трупа. Ето една важна разлика между „организирания“ и „спонтанния“ убиец — обясни той. — Аматьорите оставят трупа на видно място, а много често и оръжието, което са използвали.
Хайнс наистина си запазваше сувенири от убийствата. Повечето от тези типове го правят, за да могат отново да изживеят фантазиите си, но също така и за да има нещо, което да им напомня, че са надхитрили всички, особено властите. Ако неговата жена не се беше свързала с нас, Клей Хайнс можеше да продължи да убива в продължение на години. Наистина беше умен.
Заложиха му капан, за да го примамят. Жена му бе открила „сувенирите“ в един стар куфар и искаше да ни помогне. Съвсем основателно тя ужасно се страхуваше от съпруга си, но бе решена да го прати зад решетките. Клей пътуваше през седмицата. Той беше представител на фармацевтична компания, но в петък следобед винаги се прибираше у дома. Агентите смятаха, че имат време, затова позволиха на мисис Хайнс да приготви багажа си, преди да я отведат на сигурно място. До нея винаги имаше един агент, а двама други бяха поставени пред входа.
Ала Клей изненада всички, като се прибра рано у дома. По време на разпита той ни каза, че е влязъл през сутерена и от пръв поглед е разбрал, че някой е пипал „трофеите“ му. Промъкнал се във всекидневната зад гърба на агента и го убил, а след това стоварил гнева си срещу своята жена. Като видели, че агентът в къщата не отговаря на телефона, другите се втурнали вътре, но вече било твърде късно. Клей доста бил поработил върху съпругата си.
— Заклал я с нож — каза Ник. — Умряла е в агония.
Лорен притвори очи. Не искаше да чува повече подробности.
— Вие ли работихте по този случай?
— Ник беше новобранец по онова време — отговори й Пит. — Беше завършил обучението си в моя отдел, но тогава работеше също в един екип, занимаващ се с разкриване на серийни престъпления. Ръководеше го много способен човек, наречен Уолкот. Той завел Ник със себе си на местопрестъплението.
Лорен зърна скръбния поглед на Ник и усети как сърцето й мъчително се свива.
— Видях какво е направил тоя психопат с жена си и с агента — мрачно отрони Ник. — През цялото време, докато той е убивал мъжа вътре и е клал жена си, отвън пред вратата са го чакали нашите агенти. Не се ли питаш какви ли мисли са преминавали през главата й, след като е знаела, че помощта е толкова близо? Аз все още си мисля за това — призна си той. — На Уолкот цялата тази работа му дойде твърде много. На другия ден си подаде оставката.