— Да, смятам, че сте болен.
— О, аз не мисля като вас. Просто съм се посветил на нещо.
— Има хора, които биха могли да ви помогнат.
— Аз съм блестящ! Няма да е лесно да ме спрете. Изучавам моите клиентки, преди да се заема с тях. Научавам всичко за техните семейства и приятелите им. Всичко! Да, сега вече ще е много по-сложно да ме спрат, но този път съм решил да го направя по-трудно за самия себе си. Разбирате ли? Не искам да сгреша. Наистина не искам. — В гласа му отново прозвучаха напевни нотки.
— Вижте какво — умолително каза Том. — Хайде да излезем заедно от изповедалнята, да седнем някъде само двамата и да обсъдим всичко това. — Изведнъж той изостави учтивата форма на общуване и се обърна приятелски към него: — Искам да ти помогна, стига да ми позволиш.
— Не. По-рано аз имах нужда от помощ и тя ми беше отказана. Сега ти ми дай опрощение. — Непознатият също му заговори на „ти“.
— Няма да го направя.
Онзи въздъхна тежко и продължително:
— Много добре, но този път ще променя правилата. Разрешавам ти да кажеш за това на когото поискаш. Виждаш ли сега колко сговорчив мога да бъда?
— Няма никакво значение дали ти ми даваш разрешение да говоря, този разговор ще си остане поверителен. Ще запазя мълчание, за да бъде защитена неприкосновеността на изповедта.
— Независимо от това какво ще изповядам ли?
— Да.
— Настоявам да разправиш на всички за моята изповед.
— Настоявай колкото си искаш, това няма да промени нищо. Не мога да съобщя на никого какво си ми доверил.
Настъпи кратко мълчание, а след това непознатият се изкиска.
— Свещеник със скрупули? Колко необичайно! Поставяш ме в затруднение, но не се вълнувай, отче. Всичко съм предвидил.
— Какво намекваш?
— Вече съм си избрал нова клиентка.
— Вече си избрал следващата ли? — ужаси се Том.
— Дори съобщих на властите — прекъсна го непознатият. — Скоро ще получат писмото ми. Е, разбира се, направих това, преди да знам, че ще се окажеш такъв педант! Все пак беше много мило от моя страна, нали така? Изпратих им една учтива бележчица, в която им обясних какво възнамерявам да сторя. За жалост забравих да се подпиша.
— Съобщи ли им името на човека, когото смяташ да нараниш?
— Да нараня ли? Какъв странен начин на изразяване, когато става дума за убийство. Да, назовах името й.
— Още една жена ли… — гласът на Том пресекна.
— Моите клиентки са единствено жени.
— А ти обясни ли в бележката поради каква причина искаш да я ликвидираш?
— Не.
— А всъщност имаш ли причина?
— Да.
— Ще ми обясниш ли каква е тя?
— Трябва да се упражнявам, отче.
— Не те разбирам.
— Майстор се става чрез опит — обясни загадъчно мъжът. — Тази жена е още по-специална от Милисънт. Потъвам цял в нейното ухание и страшно много обичам да я наблюдавам как спи. Тя е толкова красива! Попитай ме и след като ти кажа името й, ще можеш да ми простиш.
— Няма да ти дам опрощение.
— Как върви химиотерапията? Става ли ти зле? Добри ли са изследванията ти?
Том рязко вдигна глава и почти извика
— Какво?
Непознатият се разсмя налудничаво:
— Нали те предупредих, че проучвам добре клиентките си, преди да се заема с тях. Може да се каже, че ги дебна като дивеч.
— Откъде знаеш…
— О, Томи, ти беше страхотно умно момче. Не се ли запита защо съм те последвал чак до тук, само за да ти изповядам греховете си? Помисли за това, докато пътуваш обратно към абатството. Добре съм се подготвил, нали?
— Кой си ти?
— Ами, аз съм разбивач на сърца. И страшно много обичам предизвикателствата. Накарай ме да се затрудня. Полицаите много скоро ще дойдат тук, за да говорят с теб и тогава ще имаш възможност да кажеш на когото си поискаш — насмешливо добави онзи. — Знам кого ще повикаш най-напред. Твоя приятел — големия спец от ФБР. Ще повикаш Ник, нали? Много се надявам да го направиш. И той веднага ще дотърчи да ти помогне. Най-добре е да го помолиш да я отведе със себе си и да я скрие от мен. Може и да не ги последвам и да започна да търся някоя друга. Е, поне ще се опитам. А сега няма ли да се заинтересуваш коя е моята клиентка.
— Настоявам да потърсиш помощ — отново подхвана Том.
— Попитай ме, попитай ме, попитай ме!
Том притвори очи.
— Добре. Коя е тя?
— Тя е прекрасна — отговори онзи. — Има красиви заоблени гърди и дълги черни коси. Няма нито един белег по съвършеното си тяло, а лицето й е като на ангел, толкова е изящно. Тя е умопомрачителна, но аз възнамерявам да й взема ума.
— Кажи ми името й — настоя Том.
Вече се молеше да има достатъчно време да се добере до бедната жена, за да я защити.