— И тази песен ли ще бъде толкова глупава, колкото другата, дето току-що изпя? — попита Лорен.
— О, не, не, тази със сигурност ще ти хареса. Тя е толкова чиста и… автентична. Слушай внимателно сега.
Тя чу изщракване, а след това проехтяха смразяващи кръвта женски писъци. Това бяха най-ужасните звуци, които някога бе чувала. Ако Ник не я подкрепяше, Лорен щеше да се свлече на пода. Мъчителните писъци пронизаха ухото й. Бяха нечовешки и като че ли продължиха до безкрайност. След това тя чу друго прищракване и писъците престанаха.
— Няма ли да ми кажеш да я оставя на мира? Е, вече съм я оставил. В един гроб. Дори сложих отгоре малък камък, за да не забравя къде е, ако ми се прище да я изровя. Понякога го правя, да знаеш. Харесва ми да гледам на какво са заприличали. Лорен, тази беше само една много жалка твоя заместничка. Вече готова ли си да играем?
Гадеше й се. Пред очите й притъмня.
— Да играем на какво? — едва попита тя, като се стараеше с всички сили да създаде впечатление, че напълно е запазила самообладание.
— На криеница. Ти ще се криеш, а аз ще те търся. Така се играе тази игра.
— Няма да играя на никакви игри с теб.
— О, напротив, ще играеш.
— Не — възрази тя със суров глас. — Аз си отивам у дома.
Той изкрещя нещо, но Лорен не успя да разбере дали просто го е ядосала, или го е направила щастлив. Изведнъж тя изтръгна телефонната слушалка от ръката на Ник, събра сили и извика:
— Ела да ме хванеш. Чакам те!
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
В този живот имаше някои прекалено хубави неща, за да ги подминеш. Като чаша леденостудена лимонада в жарък ден. Или като една дама в беда, която е застанала край пътя и моли за помощ. Само че тази не беше дама и накрая той малко съжаляваше, че е пропилял заради нея толкова много от скъпоценното си време.
Все пак беше направил хубав запис на магнетофона. Може би в края на краищата не беше пропилял съвсем напразно силите си. За бога, неговото послание към тях беше ясно и точно. Разбивачът на сърца държеше на думата си.
Чудеше се колко ли време ще им трябва да я намерят. Дявол ги взел, само дето не беше им оставил писмени указания къде да я търсят. Бедничката Тифани! Той избухна в смях; не можеше да се сдържи. Тази кучка не бе успяла нито веднъж да използва мобифона си, дето му навираше в лицето, за да се фука. Но той го използва. Обади се на своята любима и остана на линията достатъчно дълго, та „мулетата“ — както наричаше агентите — да разберат на чие име е регистриран телефонът.
Беше й устроил подходящо погребение. Остави я в един плитък гроб близо до магистралата. Купищата боклуци около канавката го скриваха от чужди погледи. Накрая „мулетата“ щяха да я намерят и от пръв поглед да разберат, че е била от леките момичета.
Разби сърцето й и после го открадна. За минути се притесни от спонтанната си постъпка, но след това осъзна колко много е внимавал да няма следи от кръв в пикапа. Тези удивителни торбички с вакуум наистина вършеха добра работа, точно както се казваше в рекламите. Не биваше да забравя да изпрати писмо на фирмата, в което да похвали техния малък, хитро направен продукт.
Измет — ето това представляваше тя. Истинска измет. Затова не си остави нищо за спомен. Искаше да я изтрие от паметта си.
Обикновено, когато попаднеше на някоя перспективна жена, дето си заслужаваше усилията, той обмисляше идеята да я задържи при себе си и да я обучава. Но в случая от пръв поглед се виждаше, че тази е била използвана и той веднага я отписа. Заместничката й трябваше да бъде чиста, невинна и чистоплътна. И да го изпълва с възхищение. Иначе никога нямаше да има трайна връзка.
Беше го правил преди, можеше да го стори отново.
Ненадейно го завладя такъв пристъп на бясна ярост, че той се стресна. Осъзна, че с всички сили се е вкопчил във волана и си наложи да се отпусне. Цялото това време, всичките тези усилия бяха пропилени напразно. Напразно! Той беше създал идеалната партньорка и когато тя умря, скърбеше.
Не му се харесваше черната работа около намирането и обучаването на заместничка, но не можеше да отлага още дълго. Трябваше да започне скоро, което означаваше предълги часове на внимателно и методично планиране. Налагаше се да внимава за всеки детайл, за всяка незначителна подробност. Необходими бяха продължителни проучвания. Трябваше да знае всичко за нея. Всичко! Кои бяха нейните приятели и роднини, кой щеше да тъгува за нея и на кого нямаше да му пука. След това се налагаше да я изолира, да я отдели от другите и когато най-накрая я вземеше, започваше истинската работа. Щеше да я държи заключена. Тогава щеше да започне бавният и мъчителен процес на обучението — ден след ден, безкрайно дълго… Той щеше да бъде жесток и безжалостен, докато тя станеше точно такава, каквато я искаше. Щеше да има страшно много болка, но когато приключеше, тя щеше да го разбере и да му прости. Щом веднъж я пречупеше и успееше да я моделира, тя щеше да стане съвършената партньорка. Защото щеше да го боготвори.