Гневът не го напускаше. Яростта му непрекъснато нарастваше, разяждаше го като червеи. Не можеше да си позволи да изгуби контрол, не и сега. Пое си дълбоко дъх и си наложи да мисли за нещо приятно.
Малката Тифани беше толкова лесна, колкото сама обещаваше. Нямаше никакво предизвикателство. Дори не се наложи да я уговаря със сладки приказки, за да я вкара в пикапа. Тя просто доприпка до вратата и веднага се намърда вътре, а тясната й поличка се изхлузи над чатала й още щом седна. Беше искала той да види, че не носи бикини. У тази нямаше и следа от благоприличие. Само Бог знаеше какви заразни болести разнасяше. Наложи му се три пъти да се измие, за да се отърве от вонята й.
Не биваше да забравя да каже на приятелчетата си от интернет, че убиването на курви не е чак такова удоволствие, както обичаха да се хвалят. Тя не можа да се измъкне с мръсни приказки от онова, което й се случваше. Беше удоволствие да я убие, но убийството не му донесе онова трескаво усещане, за което копнееше напоследък. Разбира се, той знаеше защо. Тя не беше чистоплътна.
— Зеленооко момиче, няма ли да излезеш да поиграем…
О, как мразеше да започва всичко отначало. Толкова много време! Толкова много работа!
— Успокой се, успокой се — прошепна той. — Правил си го преди, можеш да го направиш отново.
Все още не беше готов да се захване с този проект. Ако бе научил нещо през годините, то бе, че първо трябва да довършиш една работа, за да започнеш друга.
Отбивка I–355 за Холи Оукс изникна пред погледа му. Като примерен шофьор, той включи мигача и намали скоростта.
— Зеленооко момиче, аз идвам за теб, идвам за теб… Той си имаше тайно име за това градче Холи Оукс. Наричаше го „Недовършената работа“.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Играта започваше.
Екип от агенти на ФБР се събра в Холи Оукс, за да подготви капана. Джулс Уесън, шефът на подразделението, установи командния си пункт в просторна, добре обзаведена и екипирана хижа, собственост на абатството. Тя се намираше съвсем близо до града в южна посока, на самия бряг на Сенчестото езеро. Уесън бе завършил „Принстън“ с магистърска степен по психопатология и според слуховете щеше да замести Моргенщерн, ако вземеше доктората си и Моргенщерн се пенсионираше. Но тези слухове според повечето агенти беше пуснал самият Уесън. Той бе шеф точно според инструкциите, твърд и строг, истинско наказание за подчинените. Беше удивително арогантен, като се имаше предвид, че агентите, които ръководеше, имаха много повече опит от него.
Джо Фарли и Мат Файнбърг, единият действащ агент от Омаха, щата Небраска, а другият специалист по електронно наблюдение от Куантико, бяха изпратени в града преди другите. Трябваше да проучат квартала на Лорен и да гарантират сигурността на къщата. На двамата беше наредено да третират мястото като сцена на местопрестъпление.
Те знаеха, че ще им е доста трудно да се слеят с обкръжението. В едно малко градче като Холи Оукс всички се познаваха, а двамата агенти не желаеха да бият на очи. Бяха им казали, че в града има и други външни хора, работещи по реставрацията на абатството, тъй че и те се облякоха с работнически дрехи. Фарли носеше бейзболна шапка и черен сак. Файнбърг мъкнеше чанта с инструменти.
Никой не им обърна внимание. Никой, освен Беси Джийн Вандерман.
Докато агент Файнбърг обиколи двуетажната облицована с дъски къща на Лорен, проверявайки за възможни скривалища, агент Фарли с чантата си в ръка се изкачи по предното стълбище. Прекоси верандата и спря пред вратата, за да си сложи чифт ръкавици. Истински експерт по влизане и излизане без следа, той използва един много прост инструмент, своята карта на „Американ Експрес“, за да отвори вратата. Никога не излизаше от дома си без нея. Това му отне по-малко от пет секунди.
Шериф Лойд Макгавърн се появи пет минути по-късно и се нахвърли върху Фарли. Беси Джийн, съседка на Лорен, която вардеше около дома й като куче, след като Татко бе починал, бе повикала шерифа. Защото веднага бе забелязала дебеловратия мъж с квадратни рамене, дето влезе в къщата.
Фарли по-скоро се страхуваше, че шерифът ще разбута „сцената на местопрестъплението“, отколкото от това, че навираше пистолет под носа му. Агентът забеляза, че дори предпазителят не бе свален