— О, това хич нямаше да ме притеснява, ама то може да притесни един друг мъж, с когото вие, момчета, няма да искате да си имате работа. Предупреждавам ви. Най-добре е да си намерите някоя друга квартира, защото на него няма да му хареса, като чуе, че двама мъже са отседнали при Лорен, дори да е само за два-три дни. Не, въобще няма да му хареса да го чуе.
— За кого говориш?
Фарли затръшна вратата. Нямаше да пуснат шерифа да излезе оттук, докато не отговореше на въпроса.
— Няма значение кой е. Обаче ще се наложи да му кажа за вас. Защо вие, момчета, не се върнете горе в абатството? Там имат стаи, където ще можете да преспите безплатно, ако им кажете, че сте дошли за молитва.
— Аз искам да знам кой ще се разстрои, като разбере, че сме отседнали при Лорен — настоя Фарли. — И също, защо смяташ, че трябва да му кажеш.
— Щото, ако той разбере, че съм знаел и не съм му казал…
— Какво ще се случи? — полюбопитства Фарли.
— Той може да стане наистина много лош — призна шерифът. — И аз не искам да го ядосвам.
— Кого не искаш да ядосваш, шерифе?
Лойд извади мръсна носна кърпа от задния си джоб и попи потта от челото си.
— Много е задушно. Лорен си има климатична инсталация на прозореца и мисля, че няма да има нищо против, ако я включите. Когато се прибере, поне ще й бъде хладно. Тя пристига днес, нали?
— Не сме сигурни — каза Файнбърг.
Фарли нямаше намерение да се предава:
— Ние все още сме любопитни да чуем това име, шерифе.
— Няма да ви го кажа, аз мога да бъда голям инат, когато поискам. А в момента съм в настроение да се инатя. На ваше място не бих се вълнувал толкова, защото много скоро ще се срещнете с моя приятел. Той ще пристигне светкавично, щом разбере, че сте тук. Гарантирам ви го. Има много власт по тези места, тъй че ако си знаете интереса, ще се държите учтиво. Аз лично не бих си позволил да го ядосам, това е сигурно. Законът може да действа дотолкова.
— Което означава, че ние сами ще се оправяме, така ли? — попита Фарли.
Шерифът сведе поглед.
— Нещо такова. — А след това присви рамене и добави: — Просто така стоят нещата тука. Прогресът си има цена.
— Какво означава това? — попита Фарли.
— Няма значение.
— Можеш да кажеш на твоя приятел, че няма защо да се страхува от нас — намеси се Файнбърг. — Не проявяваме чисто мъжки интерес към Лорен.
Фарли се досети накъде бие Файнбърг и веднага кимна утвърдително:
— Така си е.
— Е, вижте какво, радвам се да го чуя, защото моят приятел възнамерява да се ожени за Лорен. И то много скоро. А той винаги получава каквото поиска. Хич не се съмнявайте в това.
— Той говори за женитба, а? — зачуди се Файнбърг.
— Това не са просто приказки. Само въпрос на време е тя да разбере, че така ще бъде.
— Твоят приятел да не си мисли, че притежава Лорен? — учуди се Фарли.
— Той наистина я притежава.
Файнбърг прихна.
— Проклятие, кое ти се вижда чак толкова забавно! — ужаси се шерифът.
— Очаква го истинско разочарование — обясни Файнбърг.
— Как така?
— Когато той разбере… — Фарли нарочно млъкна многозначително.
— Когато разбере какво?
— Че Лорен се е запознала с някого, когато беше в Канзас Сити.
— Това бе любов от пръв поглед — намеси се Файнбърг.
— Не е съвсем вярно — каза Фарли. — Тя познава Ник от малка.
— Не, тя е знаела за него, но двамата никога не са се срещали, до миналата седмица.
— За кого говориш? — стреснато ококори очи шерифът.
— За Ник.
— Кой е този Ник? — настоятелно попита пазителят на закона.
— Николас Бюканън.
— Мъжът, в когото Лорен е влюбена — обясни Фарли.
— Странното е, че тоя тип Ник е най-добрият приятел на отец Том. Предполагам, че това е било предопределено от съдбата — изрече с напълно сериозен тон Файнбърг.
— И този Ник живее в Канзас Сити? — възкликна шерифът. После се самоуспокои: — Връзките от разстояние нямат бъдеще.
— О, той не живее в Канзас Сити, а на Източното крайбрежие.
— Тогава не смятам, че Бренър има за какво да се притеснява. Както вече казах, връзките от разстояние рядко имат бъдеще.
Шерифът току-що неволно им беше казал името на приятеля си, но Файнбърг и Фарли се направиха, че не са забелязали.
— Ник трябва да е предвидил и това — рече Файнбърг.
— Ето защо той се мести тук, в Холи Оукс, за да е с Лорен — добави Фарли.
Веждите на шерифа се присвиха ужасено:
— Той идва тук? С нея ли?
— Точно така — рече Фарли. — Предполагам, че не иска да я загуби.
— Да, това беше любов от пръв поглед — напомни му Файнбърг.
— И къде ще отседне тоя приятел?
— Тук, при Лорен, докато се оженят. Не съм сигурен къде ще живеят след това — обясни му Фарли.