— И тогава ще го пипнеш.
— Това е планът ни. Но е много вероятно да не го задържа точно аз. Всъщност няма да е и Ноа.
— Защо смяташ така?
— Ноа ще е като бавачка до Томи, а аз ще бъда зает… да ти досаждам. Но очаквам това с нетърпение. Затова ми кажи едно нещо. Как се целуваш?
Тя му отговори провлачено, стараейки се да наподоби южняшки акцент:
— Аз съм много… много добра.
Той се засмя.
— Откъде знаеш, че си добра?
— Андре Персели ме целуна и ми каза, че съм добра.
— Никога по-рано не си ми споменавала за тоя тип. Кой е той, дявол го взел?
— Запознахме се в четвърти клас. Но уви, любовната ни връзка приключи бързо. Чаках на опашка в закусвалнята, когато той ме целуна. И аз веднага приключих връзката ни на място.
— Как така? — усмихна се Ник.
— Той не умееше да се целува.
— А ти умееш.
— Това ми каза и Андре, преди да го цапна.
— Ти си била много бойно хлапе!
— Можех да се оправям сама. И все още мога — похвали се Лорен.
— И какво стана сетне с Андре?
— Нищо не стана. Последното, което чух за него, е, че се е оженил и му са се родили две бебета.
Ник смени темата:
— Не сме споменали нищо за вечерите. Какво правиш нощем?
Лорен ровеше в чантичката си, търсейки шнолата си.
— Вече говорихме за това какво ще правим вечер — напомни му тя. — И аз ти казах, че през следващите две седмици за всяка вечер имам някакъв ангажимент.
— Заради сватбата, на която ще ходиш ли?
— Отчасти — отговори тя. — Но освен това обещах на абата да помогна при почистването на мансардата. Той прави пролетно почистване преди честването на стогодишнината.
— Честването също ще се състои на Четвърти юли. Лош синхрон — добави той.
— Сватбата ще е в съботата преди празника — рече тя.
— Това честване на стогодишнината… ще бъде истинска бъркотия. За бога, надявам се дотогава да уредим тази работа. Томи ми каза, че градът ще бъде натъпкан с външни хора, идващи от цялата страна.
Лорен опъна косата си назад и я прикрепи с шнолата, която откри в дъното на чантата си.
— Всъщност ще пристигнат и хора от цяла Европа — рече тя. — Абатство „Успение Богородично“ е основано преди сто години. Дори може да присъства и някой кардинал.
— Страхотно! — промърмори Ник. — Ще бъде кошмар за охраната. Казвам ти, ако не хванем бързо тоя смахнат, ще те отведа оттук, докато приключи честването.
— Но Пит каза да я караме стъпка по стъпка, не помниш ли?
— До първи юли. Тогава заминаваме.
— Нямам намерение да споря с теб, но това означава, че имаме много малко време.
— Освен ако той направи бързо своя ход. Виж какво, много е важно да не се отпускаш. Разбираш ли? Може да е опасно да свалиш гарда.
— Зная, но ще те попитам нещо. Ако аз бях друга… искам да кажа, ако не бях сестрата на твоя най-добър приятел, щеше ли толкова много да се противопоставяш на залагането на капана?
— Искаш да кажеш на това да те използваме като примамка?
— Да.
— Проблемът е, че ти си сестра на моя приятел. Не мога да отделя едното от другото.
Първата реакция на Ник беше да й признае, че пак е щял да се противопостави, защото знае от личен опит как един добре замислен план може да претърпи пълен провал. Но като поразмисли над този въпрос, призна, че това е златна възможност и вероятно не би я пропуснал.
— Ако бяхме непознати, щях да претегля внимателно опасностите и възможността да хванем тоя смахнат, преди отново да извърши убийство. И тогава… Вероятно бих гласувал за залагането на капана.
— Някога бил ли си уплашен?
— Естествено, дявол да го вземе. Виждал съм какво може да се случи. Невинаги хващаме лошите, независимо какво си гледала по телевизията! Понякога престъпниците остават на свобода с години. Например оня кучи син, дето е на първо място в списъка на „най-търсените“ — Емет Хаскел, преди една година избяга от много строго охранявано психиатрично отделение в Мичиган. И все още не сме го заловили.
— Какво е направил?
— Убил е един куп хора. Засега имаме седем трупа, но това са само онези, за които знаем. Възможно е да са повече. Хаскел казал на докторите, че убийствата му носели късмет. Той обичал да залага на конни състезания и винаги ходел на хиподрума в първата събота на всеки месец. Ето защо в първия петък на всеки месец трябвало да убие някого. Няма значение кого — мъж, жена, дете. Но си има пристрастие към жените. Колкото е по-хубава една жена, толкова по-добре… За късмет, нали разбираш.