— Това не струва ли много пари?
— Нали искаме да го хванем, Лорен. Парите нямат значение.
— Да, но какво ще стане, ако цялата тази работа трае по-дълго?
— Значи ще трае по-дълго.
Лорен свали шнолата си и косата й се разпиля по раменете. След това смъкна облегалката. Тъкмо беше притворила очи, когато Ник каза:
— Това не го разбирам. Ти да живееш в такова малко градче.
— Харесва ми.
— Не ми се вярва. По душа ти си едно момиче от големия град.
— Всъщност аз съм израснала в малко селце.
— И по една случайност дядо ти притежавал селото — отбеляза той. — Ти си живяла в имение. Можеш да го наречеш и малко градче, ако искаш.
— И ходех на училище в едно съвсем миниатюрно градче. Беше почти напълно уединено, като манастир. Наистина харесвам Холи Оукс, Ник. Хората там са добри и почтени, а и градчето е красиво. Мирно и спокойно е… Или поне беше.
— Ако го харесваш толкова много, защо тогава си наела къщата, в която живееш? Защо не я купи?
— Исках първо да се съсредоточа върху бизнеса — обясни тя. — А и госпожа Талбът все още не желаеше да я продава. Тя е отгледала децата си там и макар че сега живее в старчески дом, не е готова да се раздели с нея. Мисля да си купя една вила край езерото. Но около нея ще има много работа. На Стив Бренър е.
— Онзи тип от Обществото на прогреса в Холи Оукс ли?
— Да, вилата е негова собственост.
— Според мен тоя тип иска да притежава теб.
— Какво?
— Когато агентите Фарли и Файнбърг отишли в къщата ти, съседката повикала шерифа и той пристигнал тичешком.
— С. З. никога не тича.
— Така ли се казва шерифът, С. 3.?
— Означава „свински задник“ — обясни усмихнато Лорен. — Всички го наричат така. В Холи Оукс никой няма високо мнение за него. Но какво е станало, когато се е появил шерифът? Разбрал ли е, че те са от ФБР?
— Не, те не са му казали и не биха му казали нищо, но странното е, че той не ги е и питал. Бил зает да им разяснява надълго и нашироко плановете на Стив Бренър, който разправял на всички, че ще се жени за теб.
— Той е такава гадина!
— Такъв ми изглежда. Един от агентите разказал на шерифа всичко за нашата страстна любовна връзка и онзи веднага побързал да си тръгне.
— Несъмнено за да отиде да каже на Стив. Той е от онези хора, на които им е трудно да разберат, че не могат да получават всичко, което поискат.
— Аз ще му помогна да го разбере.
Тя не беше сигурна как той точно възнамерява да направи това, но тонът му подсказваше, че няма търпение да се захване с тази работа.
Стори им се, че прекалено бързо изминаха пътя до Холи Оукс. Чувстваха се добре заедно. Говореха за музика — и двамата харесваха класическа и кънтри. Спореха на политически теми — тя беше твърдоглав либерал, а той напълно оформен консерватор. Ник непрекъснато я забавляваше, като й разказваше смешни истории за живота на голямото си семейство. Преди Лорен да се усети, той намали скоростта, за да вземе завоя и да поеме по пътя към Холи Оукс.
— Ще бъдем у дома, преди да се е стъмнило — отбеляза тя.
Ник стана сериозен.
— Лорен, има две неща, които трябва да ти кажа — започна той. — Фарли и Файнбърг… агентите, за които споменах преди малко, когато са претърсвали къщата ти, открили видеокамера.
— Къде?
— В шкафа за бельо на горния етаж. На вратичката имало една идеална малка дупчица с големината на хапче. Обективът на камерата бил насочен към леглото ти. Ти никога не би го забелязала. Дупчицата е точно в средата на едно цвете върху тапета.
Тя имаше чувството, че някой е изкарал въздуха от дробовете й. Рязко се обърна на седалката и инстинктивно се вкопчи в рамото му.
— И ми го казваш чак сега?
— Помислих си, че ще имаш нужда да се отпуснеш и да си починеш за малко от тоя кошмар. Ако ти го бях съобщил веднага щом се качихме в колата, щеше да се притесняваш през целия път.
— От колко време е била там?
— Била е покрита с прах, значи е била там поне от една-две седмици — отговори Ник. — Но не мога да ти кажа точно колко дни. Серийният й номер бил изпилен.
— Никога повече не крий информация от мен. Щом научиш нещо ново, ми го казвай веднага.
— Нали ще живеем заедно. Ще ти споделям всичко.
— Докато смъртта ни раздели? — саркастично попита тя, но в гласа й се прокрадваха нотки на страх.
— Не, докато го хванем.
— Съжалявам, че ти се сопнах така. — Тя отпусна ръка от рамото му. — Ти ме предупреди, че той е бил в къщата ми и че ме е наблюдавал как спя. Виждал ме е… — Лорен млъкна.
Обърна се към прозореца, за да не забележи Ник колко е потресена. Представи си как се е обличала и събличала. А през някои нощи, когато климатичната инсталация не охлаждаше достатъчно, спеше гола. И всичко това го имаше на видеозапис.