— Но, първо, защо той би я избрал? Ако е толкова предпазлив и ако наистина проучва обстойно жертвите си, преди да ги хване, както се хвалеше, тогава защо е действал толкова спонтанно?
— Ние сме почти сигурни, че той я е убил, за да привлече вниманието ни — отговори й Файнбърг. — Иска да знаем, че е голяма работа.
Ник хвана ръката й.
— А Тифани е била… удобна. Била му е подръка, беззащитна.
Файнбърг отново си сложи очилата, намести рамките им и добави:
— Забравих да ви кажа, че с Фарли прегледахме пощата ви. Струпана е на масичката до входната ви врата.
Лорен прие безропотно поредното посегателство върху личния й живот. Макар да не беше й хрумвало, че агентите на ФБР ще отварят пощата й, фактът, че са го направили, ни най-малко не я притесни. Те просто работеха старателно, а тя умееше да цени това.
— Просто искам да сме наясно — заяви Уесън на Ник. — Вие сте тук единствено като бодигард на Лорен. Вашата задача е да я защитавате през цялото време. — Гласът му звучеше враждебно.
Ник отговори кротко:
— Знам каква е задачата ми.
— А планът ни е да вбесим този самовлюбен престъпник. Тъй че вие двамата трябва така убедително да играете ролите си, че всички в града да ви повярват.
Ник кимна. Но Уесън все още не беше приключил:
— Моят екип ще свърши истинската работа и ще хване този смахнат.
— Истинската работа ли? — саркастично попита Ник. — Ние работим заедно по случая, независимо дали това ви харесва или не.
— Вие нямаше да сте тук, ако не беше Моргенщерн — отбеляза Уесън.
— Да, обаче аз съм тук и ще ви се наложи да приемете това.
Атмосферата ставаше враждебна. Двамата настръхнаха един срещу друг. Лорен стисна силно ръката на Ник.
— Вече трябва да тръгваме, не смяташ ли?
Агентът не продума повече. Телефонът иззвъня точно когато двамата излизаха.
— Брей, майка му стара! — възкликна Уесън зад гърба им.
Ник го изчака да приключи с телефонния разговор и след това го попита:
— Какво става?
Уесън се усмихна самодоволно:
— Имаме сцената на местопрестъплението.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Лорен вече бе напълно убедена, че Уесън е противен човек. Бе отчайващо тъп, гаден, груб и арогантен, а и хората му не ги биваше. И което бе още по-лошо, у него нямаше капчица състрадание. След новината, че някакъв фермер се спънал в обезобразеното тяло на осемнайсетгодишната Тифани Тара Тайлър, Уесън направо ликуваше. Развика се от радост, малко оставаше да се разпее. Необузданият му ентусиазъм изглеждаше още по-отвратителен в очите на Лорен.
Ник искаше да я изведе от вилата, преди да е видяла още дивотии, а по-късно да се разправя с Уесън, но когато я хвана за ръката, Лорен се дръпна. Онова, което тя направи в следващия момент, не само го изненада, но и възхити.
Лорен накара Уесън да се смути. И то много. Изправи се пред него и му напомни, че е било убито младо момиче и че ако той не може да изпита поне малко жалост към бедничката Тифани, то тогава ще трябва да помисли за друга професия.
Когато Уесън започна да й възразява, Ник ядосано се намеси.
— Ще напиша за това в доклада си! — заплаши Уесън.
— Непременно го направи — извика Ник.
Уесън реши да приключи разговора. Той бе засегнат от това, че външен човек се изказваше за неговото поведение, а и нямаше никакво намерение да хаби безценното си време, за да предразположи Лорен. Това беше част от задачата на Ник.
— Просто правете каквото ви казвам и ще го хванем — каза Уесън.
Обърна се отново към компютъра си и се направи, че не ги забелязва.
— Ник, може ли да използвам мобилния ти телефон? — помоли Лорен и след като той й подаде апарата, попита: — Какъв е директният номер на доктор Моргенщерн?
Уесън се изстреля от въртящия се стол:
— Ако имате някакви проблеми, ще се обърнете към мен!
— Не смятам да го правя.
Уесън погледна Ник, търсейки от него помощ да се справи с тази опърничава жена. Ник му отвърна с втренчен поглед, докато диктуваше набързо телефонния номер на Моргенщерн:
— Просто набери трийсет и две. Това ще ускори връзката.
— Вижте какво, госпожо, аз може би бях малко рязък…
Лорен спря да набира номера.
— Бяхте безчувствен, господин Уесън. Коравосърдечен, жесток и безчувствен.
Уесън стисна зъби и я изгледа с присвити очи.
— На никого от нас няма да е от полза, ако приемаме така лично нещата. Ние се опитваме да хванем тоя смахнат, за да няма повече трупове.
— Тя се казваше Тифани — напомни му Ник.
— Бих искала да я назовавате по име — каза Лорен с леден глас.
Уесън поклати глава примирено, сякаш искаше да каже, че е готов на всичко, само и само да се отърве от нея: