Беси Джийн отвори замрежената врата.
— Не виждам никаква причина да губим още време. Влезте вътре и можете веднага да започнете разследването.
— Какво по-точно искате да разследвам? — заинтересува се Ник, като последва Лорен.
Сестрата на Беси Джийн ги чакаше вътре. Лорен отново се зае с представянето. Виола свали очилата си, пъхна ги в джоба на престилката си и се приближи да му подаде ръка. Тя беше по-ниска, по-закръглена, едно по-смекчено копие на сестра си.
— А ние чакахме ли, чакахме! — рече тя и потупа ръката на Ник, преди да я пусне. — Почти се бях отчаяла, че ще дойдете, но Беси Джийн никога не загуби надежда. Тя беше сигурна, че писмото й е било изпратено на погрешен адрес и затова написа още едно.
— Не е в стила на агентите от ФБР да се туткат — намеси се Беси Джийн. — Затова бях сигурна, че моето писмо се е загубило. Написах второ и когато все още нямаше отговор…
— Тя изпрати писмо на самия директор — обясни Виола.
Беси Джийн ги поведе към всекидневната. Вътре беше прохладно и сумрачно и миришеше на канела и ванилия. Едната от двете сестри беше изпекла нещо вкусно. Беше по-гладен, отколкото си мислеше.
Но вечерята щеше да почака. Трябваше му секунда, за да свикнат очите му с тъмнината, но след това Виола дръпна завесите на предния прозорец и той отново присви очи. Стаята беше отрупана с антики. Точно срещу него се намираше камината. Върху полицата й имаше цяла редица свещи. А над нея — огромна картина с маслени бои, изобразяваща куче със сива козина, седнало върху виненочервена възглавничка. Животното изглеждаше кривогледо.
Беси Джийн заведе Ник и Лорен до дивана във викториански стил, след това махна възглавничката от плетения люлеещ се стол и седна с кръстосани глезени, както я беше учила майка й. Стойката й изглеждаше така вдървена, че Ник едва сдържа усмивката си.
— Извади бележника си, драги — нареди тя.
Но вниманието на агента беше привлечено от безбройните снимки по стените и масите. Обектът в сребърните рамки беше един и същ — кучето, шнауцер, както предположи той, или от някаква смесена порода.
Лорен докосна ръката му, за да привлече вниманието му.
— Беси Джийн и Виола са написали писмо на ФБР, защото имат нужда от помощ за решаването на една мистерия.
— Няма никаква мистерия, скъпа — поправи я Виола. — Ние знаем точно какво се е случило.
Тя седеше в голямо кресло, тапицирано с дамаска на цветя.
— Да, ние знаем какво се е случило — съгласи се Беси Джийн и кимна.
— Защо не му опишеш подробностите, сестричке.
— Той все още не е извадил бележника и писалката си.
Виола стана и отиде в трапезарията, докато Ник потупваше джобовете си, търсейки бележник, макар да знаеше, че няма такъв. Беше останал в колата заедно с папките му.
Сестричката се върна с една розова тетрадка и с розова писалка със стърчащо от единия й край пурпурно птиче перо.
— Можеш да ги използваш — каза му тя.
— Благодаря. Обяснете ми сега за какво става дума.
— Директорът е проявил небрежност и не ти е казал каква е задачата ти — рече Беси Джийн. — Ти си тук, за да разследваш убийство.
Ник ги изгледа смаяно.
Беси Джийн търпеливо повтори, а Виола кимна утвърдително.
— Някой е убил Татко.
— Татко беше домашен любимец — обясни му Лорен и кимна към картината с маслени бои, която се извисяваше над тях.
— Татко беше кръстен на нашия татко, полковника — добави Виола.
Ник положи гигантски усилия, за да не се усмихне.
— Разбирам… — едва отрони той.
— Ние искаме справедливост — заяви твърдо Виола.
Беси Джийн го гледаше намръщено:
— Млади човече, нямам намерение да критикувам… но никога не съм чувала за агент, дето не носи бележник и писалка със себе си. Тоя пистолет на кръста ти зареден ли е?
— Да, госпожо, зареден е.
Беси Джийн остана доволна. По нейно мнение беше важно, че той има пистолет — щом веднъж хванеше виновника, много вероятно бе да му се наложи да го застреля.
— Местните власти разследваха ли случая? — попита Ник.
— Не случая, драги. Това беше убийство — поправи го Виола.
— Веднага повикахме шериф С. 3., но той не направи нищо, за да ни помогне да хванем престъпника — обясни му Беси Джийн.
— Викат му Свински задник, драги — намеси се Виола. — А сега си го запиши.
Ник не можеше да реши кое го влудява повече — домашният любимец на име Татко или милата стара дама, изричаща думите „Свински задник“.
— Защо не ми разкажете какво точно се е случило?
Беси Джийн погледна сестра си с израз на облекчение и започна:
— Ние смятаме, че Татко е бил отровен, но не можем да сме съвършено сигурни. От време на време през деня го извеждахме в предния двор и го държахме вързан на верига за големия дъб, а понякога и във вечерите на бингото го оставяхме там, за да може да подиша свеж въздух.