— Да, той е добре. Този път медицинският му картон е чист.
— Значи няма да има химиотерапия?
— Не.
— Слава Богу — в гласа на Мишел прозвуча облекчение. — Той вече върна ли се у дома?
— Не. Той и един негов приятел ще докарат колата ми тук веднага щом приключи ремонтът.
— Трябва да си купиш нов автомобил.
— Ще го направя някой ден.
Лорен изведнъж изпусна писалката. Беше драскала разсеяно в бележника, но сега видя какво бе направила. По целия лист имаше изрисувани сърца, разбити сърца. Лорен дръпна листа и започна да го къса на парченца.
— Отец Том все още не знае, че всичките пари са отишли, нали?
Лорен погледна назад, за да разбере дали Ник и другият мъж все още са в коридора, но ги нямаше.
И макар че беше сама в стаята, тя все пак сниши глас:
— Не, Томи не знае, че парите ги няма. Казала съм единствено на теб и Кристофър.
— Бог да ти е на помощ, ако Томи открие това. Постави се на неговото място. Той е прехвърлил на теб своя дял от тръста, когато е влязъл в семинарията, смятайки, че имуществото на дядо ти ще бъде в сигурни ръце и че ти ще бъдеш осигурена за цял живот. Как ще се почувства, като открие, че тези гадни адвокати са окрали всичко до последния цент, като са искали невероятно големи хонорари — възмущаваше се Мишел. Колкото повече говореше за тази несправедливост, толкова по-гневен ставаше гласът й. — Милиони долари за хонорари — напомни тя на Лорен. — Те трябва да изгният в затвора. Онова, което са ти причинили, е престъпление.
— Не на мен — поправи я Лорен. — На дядо ми. Те са го измамили и аз затова ги преследвах.
Трябваше й цяла година, за да открие адвокат, който да се съгласи да се захване с една от най-големите и могъщи юридически фирми в Париж. Но дори той първоначално се беше съпротивлявал, докато не прегледа документите и не разбра какво са направили. Тогава позицията му изцяло се промени. Искаше да им бъде забранено да практикуват. На следващата сутрин заведе делото.
— Не губи надежда. Продължаваш да се бориш, за да получиш каквото ти се пада по право. Адвокатите са мръсници! — въздъхна приятелката й.
— Я се засрами. Ти се жениш за адвокат, забрави ли?
— Когато се запознах с него, не беше.
— Мишел, моли се тази работа да се уреди скоро. Похарчих всичко до последния цент за адвокатски хонорари и за ремонта на заведението. Трябваше да взема и кредит от банката. Само Бог знае как ще успея да го изплатя.
— Адвокатите, с които се бориш, се надяват да се откажеш. Спомняш ли си какво спомена Кристофър? Ето защо непрекъснато подават тези искове за съдебно решение или както ги наричат там, за да отложат последното разглеждане на делото. Но ако и този път спечелиш, ще трябва да си платят всичко.
— И то в срок от десет дни — напомни й Лорен.
— Е, дръж се, близо си до победата. Майка ми ме вика, трябва да затварям телефона. Пикникът започва в пет, не закъснявай.
— Не разбирам защо абатът е насрочил този прием толкова скоро. Ремонтите все още не са приключили и се обзалагам, че скелето все още е в църквата.
— При неговия натоварен график това е единствената подходяща дата — обясни й Мишел. — И абатът ми обеща, че скелето ще бъде махнато преди сватбата. Проумяваш ли, след една седмица вече ще съм омъжена стара жена. О, дръж се, Лорен.
Чу се как Мишел казва на майка си, че веднага ще слезе, а след това гласът й отново прозвуча в слушалката:
— С тази подготовка за сватбата майка ми вече се е превърнала в кълбо от нерви.
— Трябва да те оставям…
— Гласът ти звучи уморено.
— Едва стоя на нозете си — призна си тя.
Докато говореше с Мишел, Лорен все си мислеше за агент Уесън, който използваше вилата на абата като свой команден пункт и никой не биваше да знае, че той и неговите хора са в Холи Оукс.
— Къде по-точно ще бъде пикникът? Във вилата на абата ли?
— Не — отговори й Мишел. — Някакви негови роднини или приятели са отседнали там. От другата страна на езерото. Просто следвай тълпата.
— Добре — каза тя. — Ще говорим утре.
— Аз няма да съм тук, забрави ли? Отивам до Де Мойн, за да взема новата си шина, така че ще се видим на пикника.
— Кой ще те закара?
— Татко — отговори Мишел. — Ако и тази не пасва, ще вдигне страшна дандания. Заради техните издънки ми остава по-малко от седмица, за да се науча да ходя, без да куцам.
— Ако някой въобще успее да го направи, това си ти. Искаш ли да ти свърша някоя работа, докато те няма?
Мишел се засмя:
— Да. Докарай малко цвят на лицето си.