— Искаш силна буря ли?
— Разбира се — отговори той. — Защото Ник иска да изключи камерата, след като двамата изиграете малкото си представление за нашия човек. Ще направя така, че светлината на лампите да започне да трепка, а след това ще изключа всичко. Ще натисна бутона на главния превключвател — обясни той. — Когато лампите отново светнат, камерата няма да се включи.
— Предположих, Лорен, че няма да можещ да заспиш, ако камерата е включена — рече Ник.
— Не, не бих могла, благодаря — с облекчение каза тя.
— Камерата е свързана с една изводна кутия горе в мансардата — обясни й Джо. — Ние се надяваме той да влезе в къщата, за да я включи отново, смятайки, че прекъсвачът трябва да бъде регулиран.
Лорен кимна разбиращо:
— И ще го чакате, така ли?
Тя се облегна на масата, подпря брадичката си с длан и впери невиждащ поглед в задния прозорец със спусната завеса. Дали сега той не беше там някъде навън, наблюдавайки и изчаквайки своя шанс. Как щеше да се добере до нея? Докато спеше ли? Или щеше да изчака тя да излезе, за да се опита да я сграбчи?
Дъждът започна да трополи по прозорците.
— Готови ли сте да се качите горе? — попита Джо. — Бурята в най-скоро време ще утихне, а аз искам да се възползвам от тази възможност. Ще сляза на приземния етаж и ще се заема с електрическата верига. Изчакайте ме тук, докато изключа осветлението и отново го включа. После идете горе и си свършете работата. Ще ви дам пет минути и след това отново ще изключа всичко. Ник, ти демонтирай камерата и като приключиш, извикай ми, за да пусна отново осветлението.
— Добре, да започваме — съгласи се Ник.
— На шкафа в коридора има джобно фенерче. Така че ще виждате какво правите — каза Джо и стана. — Просто си стойте по местата, докато лампите светнат отново. Ще ги карам да мигат на всеки две секунди. Ще ви извикам, когато можете да се качвате горе.
Той побърза да мине по задния коридор, чуха се стъпките му по стълбите към сутерена. Ник стоеше на вратата и чакаше.
— Не си изпи чая. Досетих се защо го направи.
Тя вдигна учуден поглед към него.
— Че какво има тук за досещане?
Лампите примигнаха два пъти, а след това угаснаха. Изведнъж в кухнята стана тъмно като в рог.
— Не се стряскай — прозвуча утешителният му глас в мрака.
— Няма — увери го тя.
За част от секундата блесна светкавица и освети стаята. Лорен очакваше в сивата светлина да изникне някакво страховито лице. Наистина започваше да се плаши, както седеше в малката стая, където той се бе настанил като у дома си. Мили Боже, как само й се искаше да скочи в колата и да избяга. Защо се беше върнала тук?
Прозвуча гласът на Ник и това намали донякъде надигащата се в нея паника.
— Като правиш чай, преодоляваш напрежението. Това е твоята терапия, нали?
Лорен се обърна към него и се опита да го види в тъмнината.
— Какво каза? — не разбра тя.
— Когато си под напрежение, оставяш всичко друго и си правиш чаша горещ чай. В Канзас Сити два пъти стори това, докато бяхме в къщата на свещеника. Но никога не го пиеш, нали?
Преди тя да успее да му отговори, лампите отново светнаха и Джо извика:
— Хайде, да го направим!
Ник пое ръката на Лорен и не я пусна, докато прекосяваха цялата къща и се изкачваха по стълбите. С всяка стъпка към спалнята пулсът й се ускоряваше. Имаше чувството, че сърцето й ще изскочи. Вратата на шкафа за бельо беше отворена, но тя не успя да зърне камерата.
— Всичко трябва да изглежда истинско — прошепна й Ник. — Нали разбираш какво ти казвам? Искаме да го предизвикаме. Това означава, че с теб е нужно доста да се разгорещим… Дръж се така, сякаш ти харесва.
— И ти ще трябва да действаш така, сякаш ти харесва — отбеляза Лорен. Господи, изведнъж стана толкова напрегната, че гласът й потрепери.
— За мен не е проблем. Отдавна ми се иска да те подържа в ръцете си. Готова ли си?
— Постарай се да си на нивото ми.
Лорен бе решена да изиграе представлението на живота си. И двамата имаха една и съща цел — да накарат онзи безумец така силно да ревнува, че да забрави за предпазливостта и да се втурне да я преследва. Надяваха се яростта да го накара да сгреши. Беше твърде късно за нещо друго.
— Усмихни се — прошепна Ник. После добави шепнешком: — Може би първо ще трябва да се поупражняваме малко. Преди колко време си била с мъж в леглото?
— Преди два дни — излъга тя. — А при теб как е положението?
— Отдавна беше. Вътре има ли някакви изненади?
— Например?
— О, не знам. Обичайните неща, които младите дами имат на разположение. Вериги и камшици, закачени по стените. Стандартното снаряжение, което майките предават в наследство на дъщерите си.