Тя остана сериозна.
— С какви момичета си се занимавал?
— С добри — увери я той.
Лорен разбра, че Ник се опитва да я разсмее, за да не я обземе паника.
— Съжалявам, вътре няма никакви изненади — прошепна тя и опита да се усмихне. — Всяко момиче има огледала на тавана в спалнята си, но аз съм пропуснала.
Той се смееше, когато Лорен отвори вратата. Тя влезе първа, светна лампите и се отправи към леглото.
Оказа се, че е по-лесно, отколкото бе очаквала. Тя просто си представи, че отново е на модния подиум. Леглото представляваше краят на подиума и нейната задача беше да стигне дотам, като използва цялото си тяло. Движеше се с естествена грация, бедрата й се поклащаха в такт с музиката, която звучеше в главата й. Лицето й бе леко напрегнато.
Ник я наблюдаваше, слисан от внезапната й промяна. Тя предизвикателно тръсна глава и дългите й къдрици се разпиляха по раменете. След това леко се извърна и му хвърли един жарък прелъстителен поглед, застанала до двойното легло. Ник трябваше да си припомни, че всичко е игра. Но очите им наистина горяха от страст, просто щяха да изпепелят къщата.
Той тръгна към своята прелъстителка, но тя още не бе приключила с шокиращите изненади. Когато посегна към нея, Лорен поклати глава, отстъпи крачка назад, а след това бавно започна да разкопчава блузата си. Нито за миг не откъсваше поглед от него, взираше се в очите му, изпълнена с очакване. Дразнеше го, приканваше го…
Той я остави да разкопчее блузата си. Но когато започна да я съблича и зърна част от дантеления й сутиен и меката извивка на гърдите й, страстно я привлече към себе си. Преструваше се на нетърпелив и изпълнен с желание. Ръката му се плъзна по тила й. Притисна я към себе си. Отметна главата й назад, наведе се и я целуна продължително и силно.
Докосването го наелектризира. Устните й бяха меки, податливи, изпълнени с желание… По дяволите, тя умееше да се целува! Устните й сами се разтвориха и в този момент Ник се предаде на желанието и любопитството си. Езикът му се плъзна напред, за да вкуси сладкия дъх на устата й. В отговор тя се стегна, но само за секунди, после ръцете й бавно обвиха шията му и тялото й се притисна към неговото със същата страст.
Целувката продължи безкрайно дълго. Ник съзнаваше, че всичко това е представление за пред камерата, но тялото му не се интересуваше от тази малка разлика.
Откъсна устни от нейните и започна нежно да докосва ухото й.
— По-бавно! — задъхано й прошепна Ник.
— Не — прошепна тя.
След това отново го целуна по устата. Когато езикът й докосна неговия, той простена.
Лорен мислено се усмихна. После отново го целуна страстно, поемайки инициативата. Но Ник нямаше да й позволи да се радва на това превъзходство. Той разкопча дънките й, ръцете му се плъзнаха по гърба й и под блузата, обхвана я с две ръце и я притисна здраво към себе си. Тя усети силната му възбуда. Шокирана, Лорен отвори очи и се опита да се отдръпне, но Ник не й позволи. Устните му завладяха напълно нейните, само след секунди очите й отново се затвориха и тя се притисна силно към твърдите му и топли гърди. Прилепналите им тела сякаш се сляха. В един миг Лорен забрави да се преструва. Сграбчи раменете му, за да се задържи на краката си и го целуна с искрена страст.
От тъмната си всекидневна в другия край на града воайорът ги наблюдаваше. Яростният му крясък отекна в цялата къща. Треперейки той грабна една лампа, изтръгна я от контакта и я разби в стената.
Възмездието предстоеше.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
На следващата сутрин й беше трудно да погледне Ник в очите. Предишната вечер, веднага щом осветлението бе угаснало, Ник рязко се отдръпна от нея и отиде в коридора да изключи камерата. Тогава тя беше благодарна на тъмнината, защото знаеше, че изглежда зашеметена и объркана. Краката й не можеха да помръднат. Прииска й се да се скрие в банята, докато се съвземе, но тъй като бе невъзможно, падна по гръб на леглото и остана така, докато сърцето й започна да бие по-бавно. Лорен едва си поемаше дъх.
Ник и Джо влязоха в затъмнената стая и я помолиха да си почине. Двамата щяха да се редуват да стоят будни през нощта. Тя не знаеше дали Ник въобще е спал и дали си е починал. Единственото нещо, което си спомняше, бе завладялото я изтощение.
Събуди се в зори и облече дрехите си за джогинг — прилепнала блузка от ликра на сини и бели райета, която не покриваше пъпа й, сини шорти, къси чорапи и много удобните, но износени маратонки „Рийбок“. След като върза косата си на конска опашка, започна да прави упражненията за раздвижване.