Върнаха се обратно по стъпките си и влязоха в бижутерийния магазин на Ръсъл. Ник страшно много впечатли Мириам Ръсъл, като избра пръстен с двукаратов диамант — най-големия на витрината. Но Лорен не го искаше. Тя хареса овалния диамант от един и половина карата. Тъй като прилепна идеално на пръста й, нямаше нужда да го стесняват, Ник каза, че е било писано да е този.
Тя протегна напред ръка, мърдайки пръсти, та диамантът да заискри на светлината. Възхищаваше му се също като влюбена жена. Притесни се, че може би преиграва, но Мириам като че ли приемаше всичко за чиста монета. Беше сключила ръце пред гърдите си и сияеше от задоволство.
Когато Ник връчи на Мириам картата си на „Американ Експрес“, за да плати покупката, изражението й стана сериозно. Тя помоли Лорен да си поговорят за малко насаме, преди да регистрира цената. Заведе Лорен в дъното на магазина, докато Ник остана да чака на щанда. Той не знаеше какво обсъждат, но каквато и да беше темата, тя накара Лорен да се смути. Лицето й пламна и тя непрекъснато клатеше глава.
Няколко минути по-късно Ник подписа касовата бележка, взе пръстена, сложи го отново на ръката на Лорен, а след това се наведе и я целуна. Това беше една нежна, лека целувка, която обаче много силно я разтърси.
Когато излизаха от магазина, Мириам извика:
— Не забравяй какво ти казах, Лорен. Ще ти стискам палци.
Силно смутена, Лорен забърза напред.
— За какво беше всичко това? — Ник едва я настигна.
— Нищо важно.
— Хайде, Лорен, кажи ми.
Тя намали ход.
— Добре. Това малко съвещание в магазина беше заради връщането на продадени стоки. Тя смята, че ще се наложи да върна пръстена, защото и този път съм щяла да оплескам всичко. Това са нейни думи, а не мои. Нали разбираш, че когато всичко това приключи и ти си заминеш, всички ще си мислят, че пак съм се провалила? Това не е смешно, Ник, престани да се хилиш.
Той не показа никакво съчувствие.
— Ти имаш наистина странна репутация тук? — каза през смях Ник. — И какво по-точно им правиш на мъжете, които се опитват да се сближат с теб?
— Нищо не им правя! — извика тя. — Аз съм просто… разумна. В този град има малка група жени, които няма с какво друго да се занимават, освен да клюкарстват. И ако някоя от тях по една случайност ме види да разговарям с неангажиран мъж, си въобразява куп неща. И преди да разбера какво е станало, онази досадна редакторка Лорна Хамбърг описва всичко в местния вестник. Това е нелепо! Но след като повече не ме виждат да общувам със същия мъж, всички предполагат, че пак съм оплескала нещата.
— Тя наистина ли печата подобни неща във вестника?
— Води светската страница — обясни Лорен. — Пълна е от горе до долу с клюки и нелепости. Тук не се случва нищо особено и затова тя…
— Разкрасява нещата?
— О, боже, говорим за вълка, а той… — прошепна Лорен. — Хайде да се махаме оттук. Размърдай се, Ник. Тя ни забеляза.
Лорна Хамбърг ги зърна от съседната пресечка и веднага затича към тях. Дългата й къдрава платинено руса коса смаляваше още повече дребните й черти, а огромните й висящи обеци се поклащаха и яростно подрънкваха на всяка крачка. На рамото си носеше платнена чанта с леопардова шарка, беше с големината на куфар и като тичаше, тя се накланяше встрани, подобно на пияница, който не може да върви по права линия.
Тичаше с всички сили, за да ги пресрещне, а високите й токчета в розово червен цвят потракваха по паважа като картечница.
— Мили боже, като кон! — удиви се Ник.
Когато тя връхлетя върху тях, първото нещо, което Ник забеляза, бе липсата на вежди. Лорна ги беше оскубала напълно и с молив бе нарисувала права линия над хлътналите си очи.
Лорен се оказа заклещена на място.
— Смятах, че от агентите на ФБР се очаква да действат бързо — промърмори тя, докато търпеливо изчакваше да го запознае с жената, която тайно наричаше Вестникарска горила.
— Не забравяй каква е целта ни. Това за нас е златна възможност — напомни й Ник. — Хайде, престани да се мръщиш и се престори, че си влюбена.
Ник беше страшно очарователен и това само окуражи Лорна да бъде по-безцеремонна от всякога. Тя настоя да вземе интервю на място. Измъкна огромния си бележник от чантата си и поиска да научи всички подробности около запознанството им.
След петнайсет секунди Ник знаеше две неща за тази жена: първо, тя ненавиждаше Лорен и второ — желаеше него. Това си личеше съвсем явно от начина, по който го гледаше и непрекъснато облизваше устни. Отвратителна гледка.
Стомахът на Лорен се присвиваше от притеснение. Въпросите ставаха все по-лични, накрая Лорна попита дали с Ник вече не живеят като съпруг и съпруга.