— А какво имаше да каже Стив за статията?
Лорна сви рамене.
— Нищо не каза. Запозна ли се вече с него?
— Не, не съм.
— Той ще ти хареса — предсказа Лорна. — Всички го харесват, всички, освен Лора — добави тя, като махна с ръка към Лорен. — Стив иска да подобри местната икономика. А и е направил толкова много за града ни. Сигурна съм, че опровержението го е накарало да се почувства толкова неловко, колкото мен самата, но не отрони и дума. Той е такъв джентълмен! Аз в никакъв случай не бих публикувала това опровержение, ако Лоран не ме беше заплашила, че ще се оплаче по-нагоре. Тя може да бъде много… с много труден характер.
— Наистина трябва да тръгваме — настоя Лорен. Беше й дошло до гуша от Малката Лорна.
Ала Ник не помръдна от мястото си.
— Само за сведение, след като искате да бъдете толкова точна…
— Да? — каза Лорна и вдигна писалката за атака.
— Тя се казва Лорен. Името й е Лорен, а не Лора, нито Лоран. Освен това ние се обичаме — добави той. — Затова няма защо да се притеснявате, че ще ви се наложи да публикувате опровержение. Нали така, скъпа?
Лорен не отговори веднага и той я притисна още по-силно в прегръдката си.
— Да — отрони накрая тя. — Ник ме обича и аз го обичам.
Но лицето на Лорна отново придоби предишното грозно снизходително изражение. Беше явно, че не й вярва. Изведнъж за Лорен стана страшно важно да убеди Вестникарската горила:
— Случи се просто така — каза тя и я погледна убедително в очите. — Не вярвах, че има любов от пръв поглед, докато срещнах Ник. Мислех си, че това са си само голи плътски желания, нали така, скъпи? Но после разбрах, че всичко е истинско. Аз съм лудо влюбена в него.
Малките очички на Лорна се стрелкаха между самодоволната усмивка на Ник и сериозното изражение на Лорен.
— Ще ви цитирам. — В нейните уста тези думи прозвучаха като заплаха.
— Това е чудесно! — възхити се Ник и се обърна да тръгне към колата, все така нежно притиснал Лорен до себе си.
За щастие автомобилът бе паркиран наблизо. Ник отвори вратата за Лорен, а след това заобиколи и седна на шофьорската седалка. Лорна остана на тротоара, вторачила злобен поглед в тях.
— Имам чувството, че Малката Лорна не те обича много — усмихна се Ник и погледна към светската репортерка, отразена в огледалото за обратно виждане.
— Сега разбирам защо са те взели на работа във ФБР. Много си наблюдателен.
— Моята статия ще излезе в неделния вестник! — извика подир тях Лорна. — Моля ви, постарайте се да останете влюбени дотогава.
Вбесена, че жената не иска да й повярва, Лорен натисна бутона за сваляне на прозореца и се наведе навън от колата.
— Казвам ти го за последен път: това е истинската любов! Онази, която е трайна.
Лорна слезе от тротоара.
— Наистина ли?
— Честен кръст — повтори Лорен.
— А определихте ли датата на сватбата?
Това беше свръх предизвикателство, но и то не остана без отговор:
— Да! — извика решително Лорен. — Сватбата ще се състои във втората събота на октомври, от седем часа.
— Има ли причина да е толкова скоро? — Лорна вече се задъхваше от вълнение.
— Не искаме дълъг годеж. Освен това всичко вече е планирано.
Лорна изсумтя смутено:
— Все пак, защо планирате сватбата в такива кратки срокове? Не ти се налага да се омъжиш, нали? Това ли е причината да бързате толкова?
— Това е — тросна се Лорен и гневно посегна към дръжката на вратата.
Ник дръпна ръката й и заключи. С всички сили се стараеше да не се разсмее, но умираше да разбере какво щеше да направи Лорен, ако я бе пуснал да излезе. Дали щеше да шамароса Малката Лорна?
Лорен изведнъж проумя, че се държи откачено. Тежко се отпусна на седалката и затвори прозореца.
— Моля те, потегляй. Искам да се махнем оттук.
Никой от тях не продума, докато не се отдалечиха от площада и не поеха по пътя към абатството. Тогава Лорен даде воля на гнева си:
— Лорна Хамбърг е най-нафуканата и гадна клюкарка в Холи Оукс. Не мога да я понасям. Тя е долна и жестока и обича да интригантства. Как така смее да не ми вярва! Нито веднъж не съм я излъгала. Никога! Но тя не ми повярва, нали? Ти видя как ме погледна. Смяташе, че я лъжа.
Измина цяла минута в мълчание, докато Ник я погледна учудено:
— Но ти наистина я лъжеше.
— Ала тя не знаеше това, нали?
— Явно не.
Той не можа да сдържи смеха си. Лорен го пренебрегна и впери поглед през прозореца, докато с всички сили се мъчеше да се овладее.