— Какво празнуваме? — попита Ноа.
Лорен протегна ръка напред.
— С Ник сме официално сгодени.
Тогава Томи наистина се усмихна.
— Значи ето защо си се издокарала така тази вечер. Дори си се гримирала. А ти никога не слагаш грим.
Знаеше, че брат й няма за цел да я накара да се почувства неловко, но въпреки това й се искаше да го ритне под масата, за да го принуди да млъкне.
— И косата ти изглежда по-различно.
— Накъдрих я. Нещо против ли имаш? Честно казано, това е дребна работа. А междувременно, ако някой те попита, да знаеш, че си във възторг от това, че ще се омъжа за най-добрия ти приятел.
— Добре — отвърна той.
— Всъщност може да се наложи наистина да се оженя за сестра ти — усмихна се Ник.
— Как така?
— Тя налетя на една приятелка…
— Лорна не ми е приятелка.
Ник кимна, но продължи:
— И Лорен е готова на всичко, за да не й позволи да се окаже права.
Томи се разсмя.
— Лорна винаги я дразни. Предполагам, че наистина ще ти се наложи да се ожениш за нея.
Той се облегна на стола си. Погледът му заподскача от Лорен към Ник. Накрая съвсем сериозно заяви:
— Знаете ли, че това съвсем няма да е лошо. Двамата някак си подхождате.
— Тя не иска да се омъжи за мен. Не съм бил достатъчно безопасен.
— Сватбата ще се състои в седем часа във втората събота на октомври и ти ще ни венчаеш — осведоми го Лорен. — Сигурна съм, че Лорна ще поиска да говори с теб, затова се прави на щастлив и не забравяй датата.
— Да, втората събота на октомври — повтори той. — Няма да забравя. Но когато всичко това приключи, ще ти се наложи да разкриеш истината на Лорна.
Лорен ядно поклати глава:
— По-скоро ще се преместя да живея другаде.
— Мислех, че ще се омъжиш за мен, за да спасиш репутацията си.
Тя повдигна рамене.
— Предполагам, че бих го направила.
— Бракът е свето тайнство — напомни им Томи.
— Не бъди толкова сериозен — усмихна се Лорен.
— С други думи, да лъжа най-безсрамно, така ли?
— Точно така — заяви сестра му.
— Добре, нека да те питам едно нещо. Ако ще ви венчавам с Ник, кой тогава ще те заведе до олтара?
— Не бях помислила за това — призна си Лорен.
— Имам идея — обади се Ноа. — Какво ще кажете аз да венчая Ник и Лорен, а ти, Том, да заведеш сестра си до олтара.
— Ето това се казва стратегия! — съгласи се Ник.
Томи изглеждаше разгневен.
— Добре, Ноа, хайде да си припомним правилата още веднъж. Ти не си истински свещеник, а това означава, че не можеш да венчаеш никого, не можеш да изслушваш изповеди и не можеш да си уреждаш срещи с жени.
Ноа се разсмя и с това привлече вниманието на останалите посетители.
— Дявол да го вземе, не се иска много, за да изкараш човек от кожата! Нали се преструваме, че Лорен и Ник ще се женят? Аз пък се преструвам, че ще ги венчая.
Томи погледна строго Ник.
— Абатът пое огромен риск заради Ноа. Пит го убеди да приеме нашия план. Той се съгласи да каже на всички, че Уесън е негов братовчед и че му е позволил да отседне във вилата. Човекът наистина е много любезен и услужлив — добави той. — Но не ни харесват хора, играещи ролята на свещеници, а Ноа обеща, че с нищо няма да дискредитира расото. А само пет минути след като напуснахме кабинета на абата, Ноа намигна на Сузи Джонсън и я нарече „миличка“.
— Играя ролята на приятелски настроен свещеник — обясни Ноа. — И все още смятам, че отчетата трябва да имат един свободен ден в седмицата за…
Томи го прекъсна:
— Да, знам, един свободен ден за секс. Не става!
Мобилният телефон на Ник иззвъня. Той слуша в продължение на минута, а след това каза: „Да, сър“, и затвори.
— Шерифът току-що е слязъл от един чисто новичък червен „Форд Експлорър“. Идва насам.
— Сам ли е? — заинтересува се Ноа.
— Така изглежда.
— Масонската ложа провежда седмичните си събирания тук — обясни Лорен. — Другите сигурно са на горния етаж в един от по-малките салони.
— Бренър член ли е на ложата?
— Струва ми се, да — отговори тя.
— Може би, след като се нахраним, ще отидем горе да го поздравим — подхвърли Ник. — На мен със сигурност ще ми хареса да се запозная с добрия стар Стиви Бренър.
Минута по-късно шерифът тежко влезе в преддверието. Облечен със сивата си униформа и с каубойски ботуши, той не си направи труд да свали шапката си. Ник видя как съдържателката на хотела взе листата с менюто и поведе шерифа нагоре по стълбите.
— Бренър е местният „играч“, нали? — попита Ноа.
— Така изглежда — отговори Ник.
— Какво означава това „местният играч“? — заинтересува се Томи.
— Тип, който се опитва да управлява града. Сиреч — местният бандит — обясни Ноа. — Във всяко малко градче винаги има поне по един такъв.