Стив беше казал на Лони, че Лорен и нейният приятел се возят с „Експлорър“, а те стояха точно до един нов червен „Форд Експлорър“. Стив не му бе споменал нищо друго за Ник, освен че претендира да е годеник на Лорен. Тъй като Стив възнамеряваше да се ожени за Лорен, Лони трябваше здравата да сплаши Ник. „Изгони го от града“, беше му наредил той и бе размахал под носа му дебела пачка, при което лигите на Лони потекоха и обеща да изпълни всичко.
— Това е Лони, синът на шерифа — прошепна Лорен.
— Какво ли е намислил?
— Както изглежда, много скоро ще разберем — прошепна Ник. А след това извика: — Ей, хлапе, премести си колата оттам.
Лони остави мотора да работи, отвори вратата и изскочи от автомобила. Беше висок като върлина и тромав, а лицето му бе нашарено с белези от акне. Тънките му устни станаха почти невидими, когато се ухили. Косата му висеше на дълги мазни кичури върху лицето. Ник прецени, че Лони е на около осемнайсет деветнайсет години.
Това вече беше една изгубена кауза. Виждаше го в очите му.
— Хайде да започнем с колата — викна Лони на приятелите си. — Направете я на парчета. — Извади автоматичен нож от задния си джоб и като се хилеше, се изфука: — Сега ще изкарам акъла на този Големец. Гледайте и се учете! — Щракна мръсното острие на ножа и бавно тръгна напред. — Лора, ти ще се прибереш у дома с нас, защото колата на гаджето ти ще стане за боклука, когато приключа с него.
Ник се засмя. Такава реакция Лони не беше очаквал.
— Какво ти е смешно, мамка му!
— Ти — отговори Ник. Той забеляза как Ноа избута Томи зад себе си и се втурна надолу по стълбите към тях. Извика му: — Хей, Ноа, местният бандит иска да разбие новата кола.
— Но това е… — започна Томи.
— Точно така — прекъсна го Ник.
— Лони, какво си мислиш, че правиш? Прибери този нож — нареди му Томи.
— Имам малко работа с Лора — настръхна отново синчето на шерифа. — Ти и другият свещеник се приберете вътре.
— Този тип малоумен ли е? — недоверчиво попита Ноа.
— Според мен трябва да е така — бавно изрече Ник, бръкна под сакото си и разкопча каишката, с която бе прикрепен пистолетът му.
Вбесен, че му се надсмиват пред приятелите му, Лони се хвърли напред и заби ножа в лявата предна гума. След това отново я прободе и се усмихна, като чу съскането на излитащия въздух.
— Още ли ме смяташ за малоумен?
— Слава богу, имаме резервна — извика Ноа.
Той се стараеше едновременно да държи Томи зад себе си и да наблюдава ненормалника.
Лони реагира точно така, както Ноа се надяваше — сряза и другата гума. Приятелите му се запревиваха от смях и това само го окуражи. Издраска една назъбена линия върху решетката на радиатора, след това направи същото с капака.
А после отстъпи назад, за да огледа постижението си. Закикоти се победоносно:
— Ха да видим как ще се приберете у дома сега?
Ник присви небрежно рамене.
— Смятах да се прибера с моята кола.
— С две спукани гуми ли?
Агентът се усмихна весело.
— Защо? Това не е моята кола.
Лони тъпо примигна. Ник пристъпи напред и извика:
— Ноа, може би трябва да влезеш и да извикаш шерифа. Той ще иска да знае, че синът му е повредил колата му.
— Мамка му! — изломоти Лони.
— Хвърли ножа. Веднага! — нареди Ник. — Не усложнявай още повече положението си. Повредил си частна собственост и заплашваш федерален…
Той се канеше да каже на Лони, че е агент на ФБР, но не му дадоха шанс.
— Никой няма да ме прави на глупак! — изсъска синчето на шерифа.
— Ти сам се правиш — изсмя се Ник. А после му нареди сериозно: — А сега хвърли ножа. Предупреждавам те за последен път.
Но Лони се втурна напред, крещейки като обезумял:
— Ще те накълцам на парчета, гадино.
— Добре — отвърна спокойно Ник и му заби един ритник в коляното, а след това измъкна ножа от ръката му и го хвърли на земята. Блъсна го в автомобила и с това включи алармата.
Всичко стана толкова бързо, че Лорен нямаше време да мигне. Лони се беше превил на две и пищеше от болка. Тя видя ножа и отстъпи назад, за да може да го ритне под автомобила.
Щом се включи алармата, приятелчетата на Лони презглава се втурнаха към техния шевролет и се напъхаха вътре. Ник пусна Лони и остана да го наблюдава как се свлича на земята.
— Гадина такава. Аз ще…
— О, я виж. Татко ти идва — весело рече Ник.
Шерифът тичаше надолу по стълбите, а големият му корем подскачаше.