В това време трите момчета в автомобила трескаво търсеха ключовете. Ноа бавно се приближи откъм страната на шофьора:
— Тези ли търсите?
— Ние нищо не сме направили. Идеята беше на Лони.
— Млъкни, Рики — извика момчето на задната седалка.
— Излезте от колата — нареди им Ник. — Тихо и мирно, и дръжте ръцете си така, че да ги виждам.
Ръката му беше под сакото върху дръжката на неговия „Глок“, в случай че някой от тях извадеше оръжие.
Шерифът изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.
— Новата ми кола? Виж новата ми кола! Ти ли направи това, момче? Ти ли?
Лони с мъка се изправи на крака.
— Не — презрително изрече той. — Ей този негодник го стори. Годеникът! — Посочи Ник. — И дори ме ритна по коляното.
— Канех се да ти кажа, че съм си купил нова кола — продължи шерифът, сякаш не бе чул нито дума. — Канех се да ти кажа. Даже щях да ти позволя да я покараш. — С насълзени очи той прокара длан по дълбоките драскотини върху капака. — Не изкара дори един ден. Току-що я купих.
— Казвам ти, че го направи тоя негодник — повтори Лони.
— Момчето трябва да поработи върху речника си — обади се Ноа.
— Ще ми повярваш ли или не? — извика Лони на баща си. — За последен път ти се кълна, че той сряза гумите и издраска боята.
Вбесена, Лорен избута Ник и застана срещу шерифа.
— Знам, че е твой син и че ти е много трудно в момента, но ти си шерифът и трябва да свършиш работата си. Лони лъже. Той повреди колата. Мислеше, че новият ти автомобил принадлежи на моя годеник. Независимо дали ти харесва или не, ще трябва да го арестуваш.
Лойд вдигна примирително ръце.
— По-полека, Лора, няма защо да бързаш толкова — изсъска шерифът. — Колата е моя и аз ще накарам момчето ми да плати за последиците, ако я е повредил. Но той твърди, че твоето гадже…
Но Лорен беше толкова ядосана, че изкрещя:
— Той лъже! Има четирима свидетели. Брат ми, отец Клейборн, Ник и аз. Трябва да го арестуваш.
— Е, виж какво, доколкото разбирам, това прави четирима на четирима. Щото съм сигурен, че приятелите на Лони ще го подкрепят и аз нямам ни най-малка причина да не им вярвам.
— Лони ни заплаши с нож.
Без да погледне Лорен, шерифът се обърна към Ник и настоя:
— Най-добре е да озаптиш тази жена. Няма да я търпя да ми джафка. Хайде сега, дръпни се назад, Лора, и си затвори устата.
— Да си затворя устата ли? — невярващо повтори Лора. — Няма да стане! Ти си длъжен да предприемеш нещо.
Шерифът я изгледа свирепо.
— Сега ще направя! — обяви той. — Ей, ти там — изръмжа, сочейки Ник. — Искам да видя документите ти за самоличност и то веднага.
Лорен едва се сдържаше да не избухне. Тя се обърна към Томи и бързо заговори на френски, обяснявайки му какъв глупак е шерифът. Ник бързо и гладко й каза на френски да се успокои.
Шерифът бе стиснал юмруци и непрекъснато поглеждаше към сина си. Искаше с ритници да му набие малко акъл в главата и трябваше да положи много усилия, за да овладее яростта си. Пък и ако се поддадеше на емоциите, имаше опасност Лони да му отвърне и направо да го пребие. Той беше правил това и преди и Лойд знаеше, че ще го направи отново.
— Повтарям, искам да видя документите ти за самоличност!
— Нямаш проблеми — отвърна Ник, извади портфейла със значката си и рязко го отвори. — Николас Бюканън, шерифе. ФБР.
— Боже! — простена шерифът.
— Ще се наложи да го арестуваш. Аз ще намина утре да попълня документацията.
— Ама каква документация, мистър Агент? Нали моята кола е повредена. Лони, престани да хленчиш, че иначе ще ти прасна един, кълна се.
Ноа се приближи зад шерифа.
— Аз не съм много добре запознат със закона, тъй като съм свещеник, но ми се струва, че тук е извършено престъпление от вашия син. Лони заплаши с нож агент на ФБР, а това е тежко престъпление, нали така?
— Е, вижте какво, може да е престъпление, а може и да не е — взе да увърта шерифът. — Аз не виждам нож, така че вашите твърдения може да са изфабрикувани. Разбирате ли сега пред каква дилема съм изправен?
— Ножът е под колата — осведоми го Ноа.
Опитвайки се да спечели малко време, за да измисли как да постъпи, шерифът промърмори:
— Как така се е озовал отдолу?
— Аз го ритнах там — намеси се Лорен.
— Че за какво ти е бил на тебе тоя нож?
— О, за бога… — започна тя.
Шерифът свали шапката си и се почеса по главата.
— Ето сега какво смятам да направя. Всички вие си вървете у дома и оставете на мен да се оправя с тази работа. Ти може да наминеш в офиса утре, но първо ще ми се обадиш — обърна се той към Ник. — Дотогава всичко ще съм оправил. Хайде, вървете си у дома.