- Не се тревожи - отговори той. После посочи по коридора към една стая, вероятно беше спалнята му. - Искаш ли да се преоблечеш?
Замръзвах, от косата ми капеше вода и до краката ми се събираше малка локвичка.
- Ще е чудесно.
Когато Оливър се върна, беше облечен със спортни шорти и обикновена бяла тениска. Подаде същите шорти и на мен и къс черен потник. Вдигнах вежда, когато го взех от ръцете му.
- Съжалявам - каза ми Оливър и леко се изчерви. - Това беше най-малката дреха, която намерих.
- Е, предполагам, че не бива да съм придирчива - отвърнах и свих рамене. Когато свалих кърпата, за да облека потника, Оливър се обърна настрани. Аз напъхах ръце в дупките и бързо го навлякох. Въпреки че според него беше малък, на мен ми стигна доста под кръста. Поех дълбоко дъх и вдишах миризмата на Оливър: на перилен препарат и канела. Беше странна комбинация, но хубава и аз се усмихнах. Оливър се закашля - ням въпрос дали вече съм готова.
Смутена, намъкнах шортите и навих няколко пъти ластика.
- Готово - казах, когато издърпах оплетената си коса от потника. Оливър се обърна и се вгледа в мен.
- Какво? - попитах.
Той поклати глава.
- Нищо. Е, какво искаш да правим?
- Не знам. - Пристъпих към дивана, право в локвичката, която се беше събрала под мен, подхлъзнах се и стомахът ми подскочи.
- Ей! - Ръцете му се стрелнаха и ме придърпаха към него, преди да изгубя равновесие. Адреналинът още бушуваше в мен, аз застинах и зачаках сърцето ми да се успокои.
- Добре ли си? - попита той и се отдръпна леко, за да погледне надолу към мен. Още държеше ръцете ми и внезапно аз усещах единствено че сме съвсем близо, гърдите ни бяха само на няколко сантиметра разстояние. Оливър сигурно забеляза това, защото бързо ме пусна и отстъпи от мен.
Аз потърках мястото на ръката си, където ме беше стиснал, и извърнах очи.
- Добре съм - после си поех бързо дъх, - но това беше смъртоносна хватка. Ти си като Хълк.
Той се усмихна.
- Страхотно. Хълк е любимият ми супергерой.
- Хълк ли? Наистина? Защо?
- Защото позеленява и си пръска дрехите. Това се казва мъж.
- Аз лично не предпочитам зелени мъже.
- Е, добре. Кой е твоят любим супергерой?
- Супергерои. Скуби Ду и неговата тайфа.
- Те не са супергерой. Дори нямат специални сили.
- И Батман няма, но се брои - отвърнах аз. - Освен това Скуби Ду винаги хваща лошия.
- Което е наистина изумително, като се има предвид, че са група загубеняци.
- Господи, Оливър! Вземи си думите обратно! - Никой нямаше да обижда Скуби Ду.
- Стига де, това филмче е от седемдесетте. Виж например буса им, Загадъчната машина. Истинска хипария, а Шаги и Скуби винаги са гладни, като след напушване.
Запуших уши.
- Съсипваш любимото ми детско филмче!
Оливър се засмя силно и от сърце и се хвана за корема с две ръце.
- Извинявай, извинявай - рече той, докато се успо кояваше. - Спирам.
- Твърде късно - отвърнах и се тръшнах на дивана. - Вредата е нанесена.
- Може ли да ти се реванширам? - попита Оливър, щом седна до мен. - Искаш ли да гледаме любимия ти филм?
Кимнах. Гледането на филм беше приемлива и лесна дейност.
- Добре, но да не е с ужаси. Мразя филми на ужасите.
Оливър се засмя.
- Вече категорично те обявявам за бъзла.
- Така ли? - вдигнах вежди аз.
- Аха - отвърна той и се примъкна към мен. - Обзалагам се, че мога да позная твоите три най-любими филма.
- Да ги чуем - казах и скръстих ръце на гърдите си.
- Първо „Тетрадката“2. Всички момичета харесват „Тетрадката“. Той е лесно смилаем. - Оливър уверено се протегна и отпусна ръка на раменете ми.
- Добре, следващият - отвърнах, без му да кажа дали е прав.
- Следващият е „Титаник“, защото Джак е точно момчето, което всяко момиче иска.
- Защо?
- Защото показва, че ако наистина обичаш някого, ще направиш всичко за него. Искам да кажа, че той знае, че не може да има връзка с Роуз, и все пак не спира да се бори за нея, и накрая умира за нея. Да не споменаваме, че го играе Леонардо ди Каприо.
- Падаш си по Лео? - подразних го аз и го мушнах с пръст в гърдите.
- Малко е старичък за мен.
- Е, добре - отвърнах със смях. - Последният филм?
- Определено нещо на „Дисни“. - Той потърка брадичката си. - Момичетата обичат „Дисни“. Предполагам, че е „Пепеляшка“.
- Нима? - Той бъркаше тотално, но обясненията му бяха забавни.
- Защото вие, момичетата, харесвате чаровния Принц, рицаря с блестящи доспехи - каза той и поклати глава, за да покаже, че това са пълни глупости.
- Ясно. - Скривах усмивката си.
- Е, как се справих? - Той изправи гръб на дивана и зачака да чуе дали е познал.