- Чакай малко - прекъснах го. - Да видим дали съм разбрала. Алек е писал на напълно непознати с молба да го приемете в групата? - Нямаше начин. Едва познавах Алек, но вече бях наясно, че е твърде срамежлив, за да направи нещо така напористо.
Оливър кимна.
- Изненадващо, нали? Мисля, че любовта му към музиката е надделяла над страха.
- Еха, браво на него!
- Нали? Е, ние много се развълнувахме от неговия имейл, но не бяхме сигурни дали да го приемем в групата. Дори не знаехме дали може да пее. Затова му казахме, че искаме да се срещнем и да видим как се справя. Алек долетя в Орегон на следващия ден. Не само че можеше да пее, но и свиреше на бас, което беше идеално, защото и двамата със Зандър свирим на соло китара, а Джей Джей е на ударните. Всичко си дойде на мястото - завърши разказа си Оливър.
Беше се втренчил в телевизора, но по леката усмивка на лицето му и невиждащите очи разбрах, че е на друго място, в спомените. След няколко секунди той поклати глава и ме погледна. Устните му пак се изкривиха в усмивка, пресегна се и ме придърпа към гърдите си. Това беше много дързък ход, който само уверено момче може да направи, и Оливър не се поколеба. Раменете и гърбът ми се сковаха и аз внезапно започнах да усещам как се издигат и спадат гърдите му с дишането. Беше твърде интимно да положа глава на тях, сякаш бяхме истинска двойка, но не можах да се накарам да се отдръпна.
- А липсва ли ти? - попитах, за да се разсея някак.
Дишането ми се ускори и се надявах той да не забележи това.
- Кое?
- Не знам, това преди?
- Имаш предвид анонимността? Разбира се. - Усетих нещо в гласа му и извих глава да го погледна. Взираше се покрай мен, потънал в мисли, после се смръщи. - Но никога не бих се върнал. Никога - добави яростно.
Кожата по кокалчетата на пръстите му побеля, защото сви ръка в юмрук, и аз прехапах устна, не знаех какво да кажа. Не мислех, че ми е ядосан, но нещо го беше разстроило.
- Извинявай. Не исках да любопитствам.
- Няма нищо - отвърна той по-меко.
Но явно беше приключил с приказките, защото насочи вниманието си отново към филма и аз се напрегнах още повече. Осъзнах, че стаявам дъх, когато започна да описва с палец малки кръгчета по ръката ми. По някаква причина това ми подейства успокояващо и малко по малко дишането ми се нормализира и аз се сгуших до него. Точно когато се отпуснах съвсем и насочих вниманието си към филма, той се изсмя и аз усетих как се разтърси до мен. Килнах леко глава назад и го погледнах крадешком. Бузите му бяха порозовели и очите му сияеха, когато се смееше.
Сигурно усети погледа ми, защото сведе очи надолу и срещна моите. Устните му бавно се разделиха и аз усетих как топлина залива цялото ми тяло. На екрана някой крещеше нещо, но аз бях твърде погълната от Оливър, за да се обърна към телевизора. Той ме гледаше така, че ми се прииска да се притисна още повече в него, и от тази мисъл се изчервих. Смутих се и внезапно изпитах нужда да извърна очи, да се фокусирам върху нещо друго, но щом го направих, Оливър ме хвана нежно за брадичката. Обърна главата ми, за да го погледна, и тогава се наведе и докосна с устни моите.
Този мимолетен контакт ми беше повече от достатъчен. Нещо в мен лумна и вместо да изчакам Оливър да продължи целувката, аз го прегърнах през врата и го придърпах към себе си. Бях целувала момчета, но никога не бях изпитвала подобно нещо - диво, лудо, пълна загуба на контрол. Когато Оливър ме издърпа в скута си, устата ми се отдели от неговата и аз започнах да целувам шията му. Той отпусна глава назад, изстена и започна да дърпа шортите си със свободната си ръка, докато се опитваше да се намести.
Входната врата се отвори с трясък.
- Стела? Оливър? Тук ли сте?
Когато гласът на Зандър отекна из целия апартамент, Оливър ме избута и се стрелна към другия край на дивана, сякаш внезапно бях станала заразна. Аз седнах и започнах да си приглаждам косата.
- Ето къде сте били - каза Заднър, щом влезе в дневната.
- Здрасти - отвърна Оливър.
Изигра го блестящо. Първо погледна приятелите си съвсем небрежно, сякаш не беше ги чул да влизат. После се прозя, изправи се и се протегна, като че ли се беше схванал от седенето, докато е гледал филма. Ако не беше певец, помислих си, от него щеше да излезе чудесен актьор. Грабна дистанционното и изключи филма точно когато останалите бяха подкарани в стаята от Арън. Зад тях се появи жена с къса руса коса.
- Арън извика Къртни - обясни Зандър.
Оливър присви очи към охранителя.
- Предател.
- Арън постъпи правилно - каза дамата, която явно беше Къртни. - Утре сутрин имаме интервю, а вечерта - концерт. Отдавна трябваше да сте легнали.