Тя извади първо тениската от турнето. Разгъна я и се усмихна.
- О, благодаря ви. Обожавам „Хартбрейкърс“.
Личеше си, че опитва да е мила, въпреки че ѝ подарявахме тениска, каквато вече имаше.
- Няма защо - отвърнах. - Кога направи тази дупка на ръкава?
Кара сви рамене.
- Ами, тя е там от... - Замълча внезапно и преметна ръкава, за да види дали това наистина е нейната тениска. После ни изгледа смръщена. - Не разбирам. Защо ми подарявате моята тениска?
- Защото е подобрена - отвърнах с усмивка.
Тя ме изгледа неразбиращо, после нещо прищрака в главата ѝ.
- Няма начин! - възкликна изумена и обърна тениската, за да я огледа. С черен маркер на нея бяха изписани имената на момчетата.
- О, господи божичко! - изпищя Кара. - Това е невероятно. Не, повече от невероятно. Това е като Коледа на стероиди! - Беше толкова развълнувана, че не знаеше какво да направи. Първо притисна тениската до гърдите си, после реши да я облече върху нейната.
- Толкова съм ви благодарна - обърна се тя към нас. Сякаш щеше да се разплаче. - Вие определено печелите състезанието за подаръци тази година.
- Още не си ги видяла всичките - изтъкнах аз.
- Ама още ли има? - Тя зарови в торбата и пищеше от радост всеки път, когато измъкваше още нещо с автографи.
- Този не го помня - каза, когато разви плаката, който Зандър ни беше дал.
- Още не са го пуснали - отвърна Дрю. - Зандър каза, че ще излезе в следващия брой на „Тайгър Бийт“.
- Той ли ви го даде? - възкликна Кара и очите ѝ буквално изскочиха от главата. - Говориш, сякаш го познаваш.
За миг ми се стори, че Дрю е забравил, че говорим на Кара, иначе казано, на Лудата фенка на „Хартбрейкърс“.
- Ами да, помотахме се с тях в събота вечерта.
Следващите няколко часа Кара ни подложи на разпит относно „Хартбрейкърс“. След като Дрю спомена, че сме се били помотали с групата, тя ни принуди да разкажем най-подробно за пътуването. Като наказание за издънката, аз оставих Дрю да говори. Докато ѝ описваше случилото се, тя преглеждаше снимките на апарата ми. Бях запечатала почти цялата нощ; имаше снимки как Оливър готви, снимки от басейна, видео от единия пилешки бой и снимките, които бях направила на Оливър в „Старбъкс“.
- Е, кой е с най-хубавите очи? - попита Кара, докато гледаше видеото за десети път.
Дрю вдигна вежда.
- Наистина ли мен питаш за това?
Кара остави апарата, облегна лакти на масата и подпря глава на дланите си.
- Според мен е Джей Джей - рече тя замечтано.
- Ами не знам - извъртя очи Дрю. - Аз клоня повече към Алек.
- А ти какво мислиш, Стела? - попита Кара, все още загледана в пространството. Моите мисли веднага се насочиха към Оливър, но не смятах да ѝ казвам това. От години се опитваше да ме убеди, че „Хартбрейкърс“ били „много яки“, и сега нямаше начин да призная, че е била права.
Дрю се ухили.
- Тук всичко е ясно - каза той и изписа с пръсти сърчице във въздуха.
- Млъквай! - изсъсках аз и го изритах подмолно в пищяла.
- Ей, Стела! - възкликна той и потърка крака си. - Заболя ме.
Кара се изтръгна от мечтанието си и се обърна към мен.
- За какво говорите вие двамата?
- За абсолютно нищо - излъгах аз и се извърнах, за да не види поруменелите ми бузи.
- Глупости - изкашля се Дрю.
- Още един ритник ли искаш? - заплаших го аз.
- Ясно, казвайте веднага - нареди Кара и затрака нетърпеливо с маникюрите си по масата. Аз изгледах кръвнишки брат ми, предизвиквах го да каже нещо. - Стела? - настоя Кара.
С Дрю мълчахме и продължавахме играта на вълчи поглед. Накрая той сведе очи. Реших, че съм победила, и за миг тихичко тържествувах, но тогава той се ухили коварно.
- Оливърперидаденомерасинастела! - избърбори толкова бързо, че думите се сляха и аз едва ги разбрах, а когато загрях, той скочи от стола си, за да избегне ритника ми.
Кара се изкикоти.
- Не, стига де, за какво говорите?
- Моля те, Стела, обади ми се - започна да ме дразни Дрю.
Аз стиснах зъби.
- Ще те убия!
- О, боже господи! - каза бавно Кара, гледаше ту него, ту мен. - Той не се шегува, нали?
И двамата мълчахме и това ѝ даде нужното потвърждение.
- Стига бе! Оливър Пери ти е дал номера си? Ти си такава късметлийка! О, господи, може ли да го видя? За не особено чевръст човек, Кара направо се изстреля към джоба ми, където беше телефонът. Аз го извадих от джинсите си и тя го грабна светкавично от ръката ми. Когато започна да преглежда номерата, аз пернах Дрю.
- Къде е? - попита Кара. - Не ме лъжете, нали?
- Не - казах аз изчервена. - Пише „Момчето от „Старбъкс“.
Кара бързо превъртя номерата и стигна до неговия.
- Еха. Наистина ли е неговият?
- Да - отвърнах, беше ми неловко. Кара се взираше и телефона ми, сякаш беше чудо от небесата.