- Дано да не е гол, дано да не е гол - шепнех си, докато вдигах завивката. Въздъхнах с облекчение, защото забелязах сините джинси, над които се подаваха боксерките. Надявах се това да означава, че не сме правили нищо. Нямаше начин да изгубя девствеността си с рок звезда. Какво клише!
Наведох се над леглото и побутнах Оливър по гърба.
- Ей. - Той не помръдна и аз го бутнах по-силно. - Ей, Оливър. Събуди се.
- Не сега, Джей Джей. Гледам „Клюкарката“! - измърмори той, явно още спеше.
- О, това е смущаващо.
Оливър се обърна отново и аз се засмях. Някой беше нарисувал кръгли очила около очите му и светкавица на челото. На голите му гърди бяха изписани думите: „Хари Пери, момчето, което припадна“.
- Какво смешно има? - попита той.
Аз подскочих, не бях разбрала, че се е събудил.
- Стела? - попита той отново и потърка очи, за да се разсъни.
Бях смаяна колко секси звучи сутрин гласът му и трябваше да разтърся глава, за да я проясня. Кръговете се бяха размазали и сега очите му бяха черни. Аз потиснах усмивката си.
- Нищо, Хари Пери.
- Не те разбирам - смръщи се той.
- Може би трябва да се погледнеш в огледалото.
Той стана от леглото и аз го последвах, защото исках да видя реакцията му. Отвори вратата на банята и нещо полетя към нас. Изпищях и се наведох, а Оливър започна да се смее. Вдигнах глава: в стаята пърхаше бяла птица.
- Какво става?! Има пиле в банята!
Оливър сви рамене.
- Явно партито е било много яко - каза той, сякаш това обясняваше всичко.
Влезе в банята предпазливо, в случай че ни нападне още някоя птица. Вместо това открихме Джей Джей свит на пода. Над тениската си имаше сутиен и прегръщаше картонена фигура. Прекрачих краката му, за да я огледам по-добре. Това бе картонена фигура на него самия.
- О, господи, къде ти е апаратът? - попита Оливър. - Това е безценно.
- Не съм сигурна - отвърнах аз. После кракът ми удари нещо и една бутилка се търкулна по плочките. Бутилки имаше навсякъде, но повечето бяха наредени на ръба на ваната. - За какво са всички тези бутилки от шампанско?
Оливър не отговори. Отидохме до ваната и надникнахме вътре. В нея имаше пенеста светложълта течност.
- Великолепно - каза той и поклати, смаян, глава. - Просто великолепно.
- Няма да мислиш така, когато се видиш в огледалото - казах аз, но за моя изненада, когато видя какво са надраскали по него, той започна да се смее.
Гледах го смаяна. Ако някой постъпеше така с мен, щях да съм бясна.
- Много е яко - рече той.
- Сигурно ще се махне трудно - изтъкнах аз.
- Ако ще се мия във вана, пълна с шампанско, няма да се оплаквам.
Опитахме се да събудим Джей Джей, но той отблъскваше ръцете ни и отказваше да отвори очи. Оставихме го на пода и отидохме да огледаме апартамента, за да видим какви са щетите. По пода в коридора бяха пръснати червени пластмасови чаши и като че ли беше гръмнала диско топка - всичко беше поръсено с блестящи парченца.
Ахнах, когато влязохме в дневната. Ако не знаех, че е имало купон, щяха да реша, че е гръмнала бомба. Почти всички мебели бяха преобърнати, а от вентилатора на тавана висяха чифт панталони. Някой беше украсил стаята с гумени нишки от спрей с различни цветове. А стените бяха омазани с нещо червено, което приличаше на кръв, но предполагах, че е кетчупът, останал от състезанието.
Насред всичко това видях Зандър.
- Най-сетне - изстена той. - Ще ми помогнете ли? От цял час ми се ходи до тоалетната. - Някой го беше омотал с тиксо на кухненски стол. Сигурно беше изхабил цяла ролка, защото тениската му изобщо не се виждаше под лентите.
Оливър падна на четири крака и така се смя, че му избиха сълзи, едва успя да изрече:
- Най-великият купон на всички времена.
- Млъквай, Хари Пери - каза Зандър. - Наистина ми се пикае.
Хукнах към него, за да му помогна, но преди да отлепя и една лента, входната врата се отвори с такъв трясък, че апартаментът се разтресе. Една бирена бутилка се катурна от барплота и се строши на пода. В тишината се чу тракане на токчета и видяхме как една много бясна Къртни нахлу в стаята.
- О, по дяволите! - изпъшка Зандър.
Някой изсвири весело.
- Добро утро, хора - извика Алек, когато влезе в дневната. Беше се изкъпал и облякъл, сякаш не е бил на никакъв купон. Когато видя Къртни, той се обърна да избяга, преди да го е забелязала.
- Да не си помръднал, Алек - изсъска тя. Той оклюма глава и бавно се обърна. - Трябваше да сте във фоайето преди половин час. Какво е станало тук, по дяволите?
- Ами правихме купон - започна да обяснява Зандър.
- Очевидно.
- Не мислехме да правим голям купон - каза Оливър, - но после...
- Какво ви става напоследък? - прекъсна го Къртни. Поклати глава и каза: - Няма значение. Не мисля, че искам да чувам отговора на този въпрос. Някой веднага да намери Джей Джей. След десет минути четиримата да сте във фоайето. - После излезе и затръшна вратата след себе си.