Николай Райнов
Разбойнишка булка
Украинска приказка
Имало един богат селянин. Той живеел с жена си и едничката си дъщеря в голяма къща, най-голямата в селото. Веднъж го поканили на сватба. Тръгнал селянинът с жена си, а момата оставил да пази къщата.
— Дъще — рекъл, — остани вкъщи, че може някой да дойде да ни обере.
— Татко — казала момата, — страх ме е да остана сама. Как ще ви дочакам?
Майката се обадила:
— Щом те е страх сама, събери моми на тлака: тогава няма да си сама, ще имаш дружки.
И тръгнала с мъжа си на сватба. Момата събрала много свои дружки и връстници да работят заедно. Едни почнали да предат, други — да шият, трети — да везат. Изведнъж едно момиче си изпуснало вретено, което се търкулнало и паднало през дупката на пода в зимника.
Девойката слязла да го търси. Гледа — в един ъгъл се сгушил разбойник и я заплашва с пръст.
— Чуй що ще ти кажа! — рекъл й той тихо. — Да не си посмяла да обадиш някому, че си ме видяла тук! Ако ме издадеш, жива няма да излезеш от къщата.
Момата се върнала от зимника пребледняла като платно. Разказала с шепот на една своя другарка що й се случило, а тя казала на трета и тъй всички узнали, че в зимника има разбойник. Изплашили се момите. Почнали да се стягат да си вървят вкъщи.
— Чакайте! Къде сте тръгнали? — викала им домакинята. — Още е рано. Тепърва е време за работа.
Само тя не знаела нищо за разбойника. Момите почнали да се извиняват една по една. Тази трябвало да отиде за вода, онази — да прибере кравата, да натопи платното или да замеси хляба, или пък да почисти обора. Всяка си намерила работа. Разотишли се. Домакинята останала сама.
Разбойникът чул, че в къщата е утихнало. Като излязъл от зимника, видял момата.
— Добър вечер, момне — рекъл й той. — Мога ли да видя що има, що няма по къщи?
— Виж! — отвърнала момата.
Тръгнал той по стаите и прегледал де що има. После излязъл на двора — да види и там какво се намира. Момата в това време заключила и залостила вратите и угасила свещта.
Разбойникът се върнал и почукал на вратата.
— Ей, моме! Отвори ми, че ще счупя вратата и ще те заколя.
— Не мога да отворя вратата — рекла момата. — Топузът падна, като я притварях, и не мога да го вдигна: много тежък е. Прекачи се през прозореца.
И приготвила брадвата. Щом разбойникът си проврял главата, тя замахнала с брадвата и я отсякла.
„Какво да правя сега? — почнала да си мисли девойката. След малко ще дойдат другарите на тоя разбойник. Той не е сам: разбойник сам не ходи да краде.“
Взела главата, па я завързала в кърпа. После насякла тялото и наслагала късовете в чували. Не минало много време — дошли другите разбойници. Видели, че прозорецът е отворен, а в къщата — тъмно. Помислили си, че другарят им е убил момата, обрал е къщата и ги чака.
— Свърши ли? — запитали го те.
— Свърших — прошепнала момата отвътре. — Ето две торби с пари, ето масло, ето и заклано прасе.
И подала вързопите и чувалите през прозореца. Разбойниците ги взели и побързали да си тръгнат.
— Хайде, излизай! — рекли.
— Вие вървете — казала момата, като се опитвала да говори на дебело, — аз ще прегледам дали няма още нещо.
Разбойниците си отишли.
Съмнало се. Селянинът и жена му се върнали от сватба. Дъщерята им казала за станалото — как успяла сама да убие разбойника и да се отърве от неговите другари. Но родителите й не повярвали. Нека разказва другиму такива приказки! Знаят те какво може да направи една мома, която се бои да остане сама. Всичко това тя е сънувала.
И разбойниците се върнали у дома си. Погледнали вързопите, чувалите и торбите и що да видят? Все части от насечения им другар.
— Ах, тая проклетница! — викнали всички в един глас. — Как ни е изхитрила! Трябва да й отмъстим. Не бива жива да я оставяме.
И ето те се пременили, натруфили и накичили, па тръгнали към селото да искат момата. Нагласили се да я сгодят за едно глупавичко момче, роднина на един от тях. Щом влезли в къщата и почнали да приказват с бащата, момата ги познала по гласовете.
Извикала баща си настрана и му казала: Татко, тия не са сватове, а разбойници. Те са същите, които аз изхитрих, когато бяха дошли да ни оберат.
— Какво лъжеш още? — викнал бащата. — Спомни си добре, че ти си сънувала разбойниците и всичко друго. От страх си мислила все за разбойници, и разбойници си сънувала. Не виждаш ли колко богато са пременени тия сватове и колко почтени хора са?
Той се радвал, че са дошли да искат дъщеря му богаташи, които не желаят дори и зестра. Момата се разплакала, отишла при майка си, но и тя почнала да я придумва да се съгласи.
— Веднъж идва на човека през цял живот такова щастие — рекла тя. — Не се ли съгласиш, мома ще си останеш.