— И какво стана? Раздразнила е някой достопочтен мъжкар?
— Не. Не беше заради нея, а заради дъщеря й. Злополука при риболов. Не знам подробности, но загинала. Нали разбираш, без загуба на приставката. — Яростта пак бликна и застина в главата ми като ледени пръски. — Само че при тях да се ползва приставката не е разрешено, мамка му.
Финална ирония на съдбата. Марсианците, някогашният бич за старите земни религии, бяха разтърсили разбирането на човешкия род за неговото място във Вселената, когато стана ясно, че милион години преди хората е съществувала междузвездна цивилизация. А сега Новото откровение ги узурпираше в ролята на ангели; първите Божии крилати създания, и то без следа от нещо подобно на мозъчните приставки в малкото мумифицирани тела, които са ни оставили. За един ум, затънал в психозата на сляпата вяра, изводът бе неизбежен. Презареждането е зло, заченато в черното сърце на човешката наука, отклонение от пътя към отвъдното и божественото. Смъртен грях.
Загледах се към морето. Думите се сипеха от устата ми като пепел.
— Тя се опитала да избяга. Сама. Джоузеф вече бил превъртял по вярата, не искал да й помогне. Тогава тя сама взела тялото на дъщеря си и откраднала корабче. Поела на изток покрай брега, търсела пролив, през който да стигне на юг до Милспорт. Пратили потеря след нея и я върнали. Джоузеф им помогнал. Отвели я при стола за наказания, който проповедниците били монтирали насред селото. Заставили я да гледа как изрязват приставката от гръбнака на дъщеря й. После сторили същото с нея. На живо. За да оцени собственото си спасение.
Преглътнах болезнено. Около нас туристическите тълпи прииждаха и се отдръпваха като идиотски шарен прилив, какъвто си бяха всъщност.
— След това цялото село отпразнувало освобождаването на душите им. Доктрината на Новото откровение повелява мозъчната приставка да бъде разтопена до пълно унищожение, за да се прогони демонът в нея. Но в Северния ръкав имат по-други суеверия. Запечатват приставките в неуловима за сонарите пластмаса и ги изкарват в морето с двуместна лодка. Отдалечават се на петдесет километра навътре и някъде по пътя проповедникът пуска приставките зад борда. Той не знае какъв е курсът, а на кормчията е забранено да знае кога се изхвърлят приставките.
— Системата ми изглежда доста лесна за пробив.
— Може би. Но не и в този случай. Инквизирах и двамата до смърт, но нищо не можаха да ми кажат. Мамка му, бих имал по-добър шанс да открия приставката на Сара, ако целият риф Хирата се беше срутил отгоре й.
Усещах нейния поглед и накрая се обърнах към него.
— Значи си бил там — прошепна тя.
Кимнах.
— Преди две години. Отидох да я потърся, когато се върнах от Латимър. Вместо това заварих Джоузеф да хленчи над гроба й. Изкопчих от него цялата история. — Лицето ми трепна от спомена. — С малко повече труд. Той ми каза имената на кормчията и проповедника. Открих и тях. Както казах, не узнах нищо полезно.
— А после?
— После се върнах в селото и избих останалите.
Тя леко тръсна глава.
— Кои останали?
— Цялото село. Всеки гад, който е бил пълнолетен в деня на нейната смърт. Поръчах на един информационен плъх от Милспорт да ми изрови от регистрите за населението имена и лица. Всеки, който би могъл да си мръдне пръста за нея, но не го е сторил. Взех списъка, върнах се там и ги изклах. — Погледнах ръцете си. — Плюс още неколцина, които ми се изпречиха.
Тя ме гледаше тъй, сякаш ме виждаше за пръв път. Раздразнено махнах с ръка.
— Я стига, Вирджиния. И двамата сме вършили много по-лоши неща на толкова светове, че вече не ги помня.
— Имаш емисарска памет — глухо напомни тя.
Пак махнах с ръка.
— Просто такъв е изразът. На седемнайсет свята и пет луни. И онази колония в зона Невски. И…
— Взе ли им приставките?
— Да, на Джоузеф и проповедниците.
— Унищожи ли ги?
— Защо да го правя? Те точно това биха искали. Забрава след смъртта. Без завръщане. — Поколебах се. Но вече нямаше смисъл да спирам. А ако и на Видаура не можех да вярвам, значи не ми оставаше никой друг. Изкашлях се и завъртях пръст на север. — Там, в Белотревната зона, имам един приятел от хайдуците. Покрай другите си делови начинания той отглежда блатни пантери за бойните ями. Асо са много добри, понякога им слага мозъчни приставки. Така може да прехвърля пострадалите фаворити в нови тела и да повишава шансовете им.