Сиера Трес вдигна вежда.
— И друг път сме ги използвали, Мери.
— Не, ти си ги използвала. Аз стоя настрани от подобна паплач. А що се отнася конкретно до този, ти дори не го познаваш.
— Знам какво представлява. Имала съм работа с хора, които са работили с него и всички твърдят, че си държи на думата. Но мога да го проверя. Казваш, че ти е задължен, Ковач?
— Много.
Тя сви рамене.
— Това би трябвало да е достатъчно.
— По дяволите, Сиера, не се занасяй! Не можеш…
— Сегешвар е железен — намесих се аз. — Той приема дълговете много сериозно и в двете посоки. Трябват само пари. Ако имате.
Кои погледна Бразил, който кимна.
— Да. Можем да ги набавим сравнително лесно.
— Мамка му, Ковач, честит ти рожден ден!
Вирджиния Видаура хвърли на Адо убийствен поглед.
— Защо не си затвориш скапаната уста, Мери? Парите не са твои. Твоите си лежат на сметка в Милспортската търговска банка, нали?
— Това пък какво озна…
— Стига — каза Кои и всички млъкнаха.
Сиера Трес отиде по коридора да проведе няколко разговора от друга стая, а ние слязохме в картографската симулация. В ускорената виртуална среда Трес отсъства до края на деня — еквивалент на десетина минути в реалния свят. Във виртуален модел можеш да използваш разликата в темпото, за да водиш едновременно три-четири разговора, като се прехвърляш от един на друг с паузи по две-три секунди, които за теб се равняват на минути. Когато се върна, Трес разполагаше с достатъчно сведения за Сегешвар, за да потвърди предварителните си впечатления. Той беше хайдук от старата школа, или поне се смяташе за такъв. Върнахме се в хотелската част и аз набрах кодовия номер по телефон без визуална връзка.
Връзката не беше добра. Гласът на Сегешвар долетя сред силни шумове и смущения — една част причинени от нагаждането между реална и виртуална среда, другите съвсем истински. Истинските шумове силно напомняха нечии писъци.
— Малко съм зает, Так. Би ли се обадил по-късно?
— Искаш ли да си уредим сметките Рад? Веднага, пряк превод по дискретен канал. А след това още толкова.
Тишината се разтегна в няколко виртуални минути. Може би три секунди колебание от другия край на линията.
— Много съм заинтригуван. Покажи ми парите и ще говорим.
Озърнах се към Бразил, който направи кръгче с палец и показалец, после безмълвно излезе от стаята. Бързо пресметнах на ум.
— Провери сметката — казах на Сегешвар. — Парите ще са там след около десет секунди.
— От виртуална среда ли се обаждаш?
— Върви да си провериш приходите, Рад. Ще те изчакам.
Нататък беше лесно.
В кратковременната виртуалност не се нуждаеш от сън и повечето програми не си правят труда да го имитират. Разбира се, при по-дълъг престой това не е здравословно. Задържиш ли се повече в кратковременната среда, разсъдъкът ти постепенно започва да се разпада. Но през първите няколко дни ефектът е само… необичаен. Като да се надрусаш едновременно с тетрамет и съсредоточаващи наркотици от рода на „връх“ или синагрип. От време на време съзнанието ти засича като блокирал двигател, но има начини да го преодолееш. Предприемаш въображаем вариант на квартална разходка, стимулираш мисловните си процеси с нещо странично и пак си добре. Също като при „връх“ и синагрип започва да те обзема маниакална радост от тръпката на изострената до предел мисъл.
Работихме трийсет и осем часа без прекъсване, за да изгладим пропуските в плана за нападението, да разработим алтернативни сценарии и да се караме на дребно. От време на време някой от нас надаваше раздразнено възклицание, просваше се по гръб в плитката вода на картографския модел и с няколко замаха се отдалечаваше от архипелага към хоризонта. Беше идеален начин за разтоварване, стига да избереш правилната посока, иначе имаше риск да удариш глава в някое забравено островче или да си одереш гърба върху риф. Плавайки по гръб, докато гласовете на другите заглъхват в далечината, човек усещаше как съзнанието му отново се отпуска като мускул след схващане.
Подобен ефект можеше да се постигне и като примигаш, за да се върнеш в хотелския апартамент. Там имаше храна и напитки в изобилие и макар в действителност да не стигаха до стомаха, моделът старателно имитираше вкусовите усещания и алкохолното опиянение. На практика във виртуална среда храната не беше потребна, също като съня, но все пак консумацията създаваше приятен, успокояващ ефект. И тъй, някъде след трийсетия час, аз седях сам над чиния сашими от гърбун и паничка саке, когато Вирджиния Видаура изникна пред мен.