Беше дълго, бавно и нереално. Без помощта на биохимията не се познавахме достатъчно добре, за да постигнем истински синхронен оргазъм, но емисарското обучение, или може би нещо друго попълни този пропуск. Когато най-сетне свърших дълбоко в гърлото й, силата на усещането ме откъсна от леглото нагоре, към коленичилото й тяло, и аз инстинктивно я прегърнах с две ръце през ханша. Придърпах я върху себе си, работейки трескаво с език, тъй че тя изплю все още треперещия ми член, изкрещя от наслада и се свлече сгърчена върху мен.
Но не след дълго Видаура се търкулна настрани, седна с кръстосани крака и ме изгледа сериозно, сякаш представлявах проблем, който не можеше да реши.
— Май ни стига толкова — рече тя. — По-добре да се връщаме.
А по-късно аз стоях на плажа със Сиера Трес и Джак Бразил по прякор Душата, гледах как последните лъчи на залеза хвърлят ярки медни отблясъци по ръба на изгряващия Мариканон и се питах дали някъде не съм допуснал грешка. Не знаех, в момента главата ми не работеше. Бяхме влезли във виртуалната среда без обратна биологична връзка, тъй че въпреки всички сексуални подвизи с Вирджиния Видаура истинското ми тяло все още преливаше от неизразходвани хормони. Поне в това отношение можехме да смятаме, че изобщо не се е случвало.
Хвърлях крадешком погледи към Бразил и си задавах въпроси. Бразил, който не бе проявил видима реакция, когато аз и Видаура отново влязохме в картографския модел само с една-две минути разлика, макар и от противоположни краища на архипелага. Бразил, който бе продължил да работи със същото стабилно, добродушно и елегантно усърдие, докато не приключихме плановете за нападението и оттеглянето след него. Който спокойно бе прегърнал през кръста Видаура и ми бе хвърлил небрежна усмивка точно преди двамата да изчезнат от модела в един и същ миг — и този синхрон подсказваше много неща.
— Нали знаеш, че ще си получиш парите — казах му аз.
Бразил нетърпеливо подви устни.
— Знам, Так. Не ме тревожат парите. Ако беше помолил, щяхме да уредим дълга ти към Сегешвар вместо възнаграждение. И още можем — ако искаш, приеми го като премия за находката.
— Не е необходимо — отвърнах сдържано аз. — Приемам го като заем. Ще ти върна парите веднага щом нещата се успокоят.
Сиера Трес тихичко изпръхтя. Завъртях се към нея.
— Забавлява ли те нещо?
— Да. Идеята, че нещата скоро ще се успокоят.
Гледахме как нощта бавно напредва по морето пред нас. Иззад тъмния хоризонт Дайкоку изпълзя да прави компания на Мариканон в небосвода. Малко по-надолу на плажа хората на Бразил трупаха дърва за грамаден огън. Оттам долиташе смях, нечии силуети подскачаха и се кълчеха. Въпреки моите тревоги и съмненията на Трес, вечерта излъчваше дълбок покой, мек и прохладен като пясъка под нозете ни. След трескавите часове във виртуална среда вече сякаш нямаше какво да правим или да си кажем до утре. А в момента утрешният ден пълзеше по обратната страна на планетата като вълна от дълбините, постепенно набираща сила. Ако бях на мястото на Кои, сигурно бих си представил как ходът на историята е затаил дъх.
— Както виждам, май никой няма да си легне рано — кимнах аз към подготовката за огъня.
— След ден-два може всички да сме мъртви, Истински мъртви — каза Трес. — Тогава ще спим.
Изведнъж тя кръстоса ръце и изхлузи тениската през главата си. Гърдите й подскочиха, после увиснаха безгрижно. В момента не ми трябваше точно това. Трес захвърли тениската на пясъка и се отдалечи по плажа.
— Ще поплувам — извика през рамо тя. — Идва ли някой?
Погледнах Бразил. Той сви рамене и тръгна след нея.
Видях ги как стигнаха до водата и нагазиха, после заплуваха към дълбокото. На десетина метра навътре Бразил се гмурна, почти веднага изскочи обратно и подвикна нещо на Трес. Тя се завъртя, изслуша го и изчезна под водата. Бразил се гмурна след нея. Този път ги нямаше около минута, после двамата изплуваха и запляскаха, бъбрейки оживено, вече на стотина метра от брега. Помислих си, че играят досущ като делфините край рифа Хирата.